В резервата Сон Тра край град Дананг са останали едва 1300 екземпляра от рядката маймунка
Special thanks to Qatar Airways
Откакто чух за чевенокракия лангур се питам дали простонародното наименование за длъгнест човек – „лонгур“ в българския език не идва от симпатичната маймуна със старческо лице.
Тя се въди край Дананг, курорт във Виетнам.
Пояснявам: това е град на Южнокитайско море с приказни, дълги 32 км плажове. Един от тях е обявен от списание Forbes за най-красив в света. Но местните забележителности не се изчерпват само с копринения пясък и ласкавата вода. В Дананг планината се прегръща с морето.
Река Хан, която разделя града на две части се гордее с моста Драгон бридж дълъг 666 метра – без демонични намеци. Просто за виетнамците трите шестици са знак за троен късмет.
На 37 км от „цивилизацията“ пък е резерватът Сон Тра, където живеят симпатичните маймунки от изчезващия вид червенокрак лангур. Имах късмета да ги видя как прелитат от дърво на дърво с умели движения и потресаващи за ухото крясъци.
Сон Тра се простира върху 4 439 хектара, в които навремето е имало американска военна база. В националния парк се наблюдават повече от 1000 различни растения, въдят се 116 вида птици и повече от 370 животни, сред които изпъкват споменатите вече шебеци, вписани в Червената книга.
От червенокракия лангур в резервата са останали едва 1300 екземпляра, 60 на сто от цялата им популация във Виетнам. Твърди се, че това е едно от най-страдащите от контрабанда животни в тази част на света.
Използват се за домашни любимци, защото лесно се опитомяват.
Но също така за месо и в традиционната азиатска медицина.
Затова доброволката Тан, която ни разхождаше из парка разказваше с възторг, но и с отсянка на тъга за тези редки маймунчета. Те живеят на кланове, съставени от семейства. С шеговито пламъче в очите Тан сподели, че
мъжките не напълнявали и си оставали все около 11 кг.
Понеже трябва да се грижат за харема си от няколко женски и ситни дечица. Да бдят, да ги защитават и да намират храна.
Твърдят, че червенокракият лангур прилича на извънземно и върху тялото му преливат един в друг пет цвята. Броих, броих и не ги докарах, но ще опитам пак. Както си личи от името на маймунката, краката й са червени. Лицето е светложълто, обточено от бяла брада и вълнуващи мустаци.
Изглежда сякаш е обсипано с бежова пудра от театрален грим.
Клепачите пък сякаш са декорирани със сини сенки. Черна ивица коса го кара да изглежда като нискочела мутра. Коремът и гърбът са сиви.
Заради повече от оригиналния външен вид наричат червенокракия лангур „кралят на приматите“. И като при истински крал хич не е лесно да стигнеш до аудиенция с него. Въпреки че Тан отлично знаеше къде отдъхват семействата в следобедния зной и бях въоръжена с мощен бинокъл, едва успях да ги зърна.
Добре, че един тийнейджър реши да покаже всичките си маймунджулуци.
Започна шумно да подскача от клон на клон, да се чеше изразително и да се закача с родителите си. Така успях да си открадна няколко кадъра.
Още пътешествия на https://magdalenagigova.blogspot.com/
