Наблюдаване на китове, поене на слонове, рибари върху прът и кучешки зъб от Буда са само част от интересните места
За повечето Шри Ланка е синоним на чай (старото име на острова е Цейлон). За други – мястото, откъдето идват най-бистрите сапфири, за трети – копринени плажове и тропически гори.
Ето и шест адреса В Шри Ланка, които да посетите извън задължителното отбиване в чаена плантация и обиколка на столицата Коломбо.
Макар тя, с нейните старинни колониални сгради в причудливо съжителство на храмове с небостъргачи, да е също в must see list.
1. На гости при китовете
Океанският резерват край градчето Мириса е охраняема територия, през която минава пътят на делфините и китовете, мигриращи от бреговете на Африка до Бенгалския залив точно във върховия туристически сезон – от октомври до април.
Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо. Тук могат да се наблюдават 26 различни вида морски бозайници.
Още морски и сухоземни приключения на https://travelwithmagi.wordpress.com
Те не са опасни за хората – появяват се над повърхността на водата и грациозно се гмуркат в дълбините, махайки на зрителите с разкошните си опашки. Сините китове, които достигат до 30 м дължина и маса от 120 тона са най-едрите и редки бозайници на земята.
В океана могат да се видят още кашалоти, черни, сиви и бутилконоси делфини, които се движат на стада от 50 до 100. Някои от тях играят в плитчините около Холандския риф и обикновено съпровождат китовете, както свита от пажове се тълпи покрай кралска особа.
2. Рибари, кацнали на прът
Обичайна гледка в Шри Ланка са съсухрените като спечена пръст рибари, които седят на забит в пясъка висок 3 м прът и хвърлят въдици. В страната са превърнали в запазена марка този причудлив риболов.
Прътите се предават по наследство от баща на син.
Особено ценни са „добрите места”. Само не е ясно дали за улов на риба или на туристи. Защото наоколо не се виждат кошчета.
3. Паметник на ЮНЕСКО под знака на петела
Гале – старинен форт, католически черкви и кокетни улички с толкова южноевропейска атмосфера, че сякаш сте в Алгарве или Мадейра.
Дебелите няколко метра крепостни стени, върху които преди векове са се разминавали конници, изглеждат недокоснати от времето.
Историкът Джеймс Емерсън Тенант смята, че Гале съответства на старозаветния град Таршиш, от който цар Соломон си доставял слонова кост и скъпоценни камъни.
През 1505 година на път за Малдивите португалската флотилия намерила убежище от бурята в залива.
Според легендата моряците чули кукуригане и се ориентирали по звука в дъжда.
На португалски galo е петел. Така градът се сдобил със сегашното си име.
През 1640 г. холандците изместват португалците. Те построяват гранитния форт Гале през 1663 г., вписан сред съкровищницата на ЮНЕСКО като най-голямата съхранила се до наши дни крепост в Азия, създадена от европейски колонизатори.
4. Яла, където леопардът е цар
Ако искате да видите леопард в Националния парк Яла в Шри Ланка трябва да станете най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се
изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те просто ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, се фръцват грациозно и потъват в зеления гъсталак
Тукашните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове – лъвовете и тигрите, в Шри Ланка леопардите са се самоопределили за царе на животните.
В Яла е най-голямата гъстота от петнисти големи котки в света.
Върху площ от 992 кв. км се ширят повече от 42 парчета.
5. Тътен от слонски водопой
Президентът на Шри Ланка показва уважението си към други държавни глави като им подарява… слонове, взети от развъдника в градчето Пиннавала. Той е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени слончета-бебета.
В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки.
Средното тегло на азиатския гигант е между 3 и 5 тона в зависимост от пола.
Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър.
На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки, дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода.
Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенето „под строй” с около 4 км/ч.
В резервата животните са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки, с труд придържани от гостите.
Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска, се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и слонската кохорта тръгва с тътен по улицата на градчето.
Магазините пускат кепенците, ресторантите вдигат панически масичките, а хората прибират децата си от улицата.
Гигантите могат да бъдат много опасни, ако се разлютят, което не си личи, когато започнат да палуват във водата като гигантски деца.
6. Храмът с кучешкия зъб на Буда
На 30 км от Пиннавала и слончетата е Канди, където се намира осмоъгълният Далга Малигава (Храм на зъба). Твърди се, че там се съхранява най-святата реликва – кучешки зъб на Буда. Преди векове владетелят на малкото кралство построява двуетажен храм, за да я пази.
Посетители и поклонници се стичат към обителта, която ги пренася
в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда.
Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и два пъти на ден всеки може отдалече да зърне свещеното ковчеже.
Точно срещу храма насред изкуствено езеро е летният дворец, в който местният монарх е държал своя харем. Но от 311 година, когато кучешкият зъб на Буда чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, целият град се върти около него.
Още приключения на https://magdalenagigova.blogspot.com/
