На островната държавица оградите от кактуси вървят 25 долара за метър
Аруба e американското Илиянци! До този екстравагантен извод достигнах, когато посетих блажения остров.
За американеца островът с площ 193 кв. км. е нещо като филиал на прочутото тържище. „Шопинг-посланикът” (да, на круизните кораби има такава длъжност) създава у пасажерите убеждението, че тук цари безмитен алъш-вериш. С ниски цени и диаманти на кило. Почти всички стоки,
дори сувенирите с надпис „Аруба”, бяха белязани с етикет Made in China.
От което приликата с Илиянци стана направо парлива. Китайски беше дори… индианският капан за сънища!
Колкото до банките, арубците са прави. В стаичките колкото телефонна кабина, гръмко наречени „Международна карибска банка“, изобщо не питат откъде са куфарите с милиони долари в брой. Просто си прибират 20-процентовата комисиона с усмивка.
Населението от около 100 000 души е струпано главно в градовете и в столицата Оранжестад (кръстена на първия крал Вилем Оранжки). Тук се скъсват да хвалят „забележителностите си“.
Най-високата точка връх Яманота – 188 м. Казибари Рок –
нещо като морени, една от които наподобява черепа на Кинг Конг. Тя е обект на специално туристическо посещение.
Калифорния Хайлайтс е местния Бевърли Хилс. Там богати американци в пенсия са си построили имения. И махат от басейните си към минувачите с бира в ръка. За важни туристически обекти минава още фарът. Вятърната мелница от 1804 година, пренесена от Холандия камък по камък през 1960 г. И балсамът от алое вера.
Като изключим ситния бял пясък на Палм бийч и чудовищно големите петзвездни хотели, останалите притегателни места са все
„музеите на леката промишленост“ – моловете.
Но какво да очаква човек от остров, където за забележителност са обявили дори труднопреодолимите огради от живи кактуси. Цената им също боцка – 25 долара за метър.
Българската следа на Аруба проблясва и в името на Алонсо де Охеда – първият европеец, посетил острова през 1499 г. Испански мореплавател и мъдрец. Нашенски доморасли учени преди години го разконспирираха като Драган от Охрид.
Единственото оригинално нещо, което видях (и придобих) на Аруба, бяха дървените пластики от дървото мопа-мопа. Външно те напомнят типичните руски дървени лъжици „Суздал”. Само дето не се правят така. Пъпките на дървото мопа-мопа се късат, преди да разцъфнат. Варят се в казан на водна баня, докато не се получи маса като дъвка. Тя се смесва с различни природни минерали.
Върху скулптираната фигура на тотем или ритуална маска се наслагва разноцветният „латекс”, като с нож се очертават елементите от нужния нюанс и се отстраняват излишните. Резултатът е поразителен!
