Тракийски принцеси оживяват във Варшава! Звън на копита, тропот на бойни шлемове и маски, шепот на злато, аромат на земя от рози, свежестта на утринна роса и омайващи женски присъствия в Българския културен институт в полската столица.
Изложба живопис Христо Христов
Тракийски принцеси оживяват във Варшава! По покана на Българския културен център във Варшава, художникът Христо Христов представя изложба живопис, вдъхновена от културата на древните траки.
Картините на художника в голямата си част са сътворени за изложбеното пространство на културния институт във Варшава.
Експозицията е открита официално от 17 септември и е част от авторски художествен проект, илюстриращ как националното културно наследство общува със съвременните средства на живописно изразяване.
Представени са 33 творби, класическа живопис на платно, ситуирани по цикли като замисъл и реализация.
Христо Христов е илюстратор, живописец, графичен дизайнер, университетски преподавател. Христо е от четящите художници и то в богат сюжетен диапазон. Допускам, че самия той пише, не поезия, а документална литература…ще видим. Изненадва ме в някаква степен, че
Тракийски принцеси 
Тракийски принцеси
историята е негова любима територия, която често се превръща в художествена арена за създаването на картините му.
Интересите на автора в тази посока са плод не само на момчешко любопитство, но и на натрупвания във времето, емоционален живописен прочит на историческото минало. Художествените търсенията на автора по отношение на траките, показват неговото отношение като художник спрямо фактологичната и митологизирана трактовка на събития, символи и артефакти.
Картините на художника са силно повлияни от националната традиция на изразяване в нейните характерни стилистични и живописни възприятия.
случайно негови духовни вдъхновители са именно „старите“ майстори на картината като художествен феномен, не случайно, мисля си,
Христо е племенник на големия български художник Тома Трифоновски.
От него взаимства подсъзнателно вкуса към чистия цвят, към ясната форма, към стремежа да „преследва“ светлината. Има древни народи като келтите и скитите, най-вече траките, при които образният език като изкуство, се разпознава в областта на т. нар. торевтика – творчество, използващо скъпоценния метал.
Но не просто метал, който е ценен и скъп като материя.
Безценните, скъпоценните метали на траките са… разсъждавам емоционално, но така го усещам, са всъщност философията, манталитета на този древен, наричан от мен, извънземен народ, независимо, че полага именно в земните недра своята памет.
Безценните като наследство, артефакти на древните траки, раждат емоционална система от високи стойности, от цивилизационна гледна точка, недостижими в света. Но, да се върнем на изложбата „Тракийски принцеси“.
Къде ли художника Христо Христов е срещал тези тракийски принцеси, къде е воювал с тези витални коне?
Може би все пак да надникнем в тайнството и споделеното от самия автор: „Дълго време, почти седем години, работих над една картина, която трябваше да продължи цикъла, но процесът беше в застой… Започвах платното и го изоставях. С времето, нещата започнаха да се наместват, като в тракийска мозайка, улегнаха, избистриха се и сами тръгнаха да се осъществяват. Така, цикълът беше продължен, но вече с ясна и търсена тема, именно „Тракийски принцеси“. Когато реших да продължа зарязаната картина, се изненадах от себе си – вече полагах боите по друг начин, а платното пое свой собствен живот, пое по своя нов път.“
В изложбата си във Варшава, художникът показва една много харесвана от мен форма, т. нар. двоен портрет.
В цикъла „Портрети“ като композиция и колорит, съзнателно художникът търси и изразява връзката между двата персонажа, този на коня и на конника. Образците от мъжките бойни маски са подбирани така, че се осъществява и въздействаща психологическа връзка между изобразяваните.
Изграждането на живописните платна са в хармонизиращите и допълващи се знакови цветове на четирите основни елемента в природата – въздух, вода, земя и огън.
Христо Христов изобразява бойни шлемове и посмъртни маски на жители на тогавашната римска Тракия, за които принципно се смята че съдържат портретни черти, защото са правени персонално за тях. Исторически, по нашите земи, са се отглеждали коне, необходими за водене на бойни действия, чиито необикновени качества и красота са описани в древни епоси, пресъздадени във фреските на гробниците, които днес са признати за световно културно наследство.
„Тракийски принцеси“ като женски образи, съдържат също конкретни портретни черти, което е съвсем естествено, вече и антропологично е доказана връзката между красотата на тракийките и съвременните българки.
А конят като образна система от символи, стои на пиедестал в цялостното творчество на Христо и е най – предпочитания от него живописен персонаж, „запазена марка“ в почерка му на художник. По конете… ще го познаете.
Експозицията „Тракийски принцеси“ може да бъде видяна в Българския културен институт във Варшава до края на октомври.
д-р Райна ДАМЯНИ
Още интересни четива на https://travelwithmagi.wordpress.com
