Виолета Бояджиева в арт пространството на „Плюс това“
Изложба акварел и рисунка
Автор: д-р Райна Дамяни – куратор на изложбата
Нежни цветове, деликатни линии, прецизна рисунка, слънчеви ласки на четки, потопени в изворна вода, движещи се с мъдрата лекота на Изтока и естествената, „по-дива“ емоция на Запада. Лотоси, ефирни женски образи, които спят и сънуват сред водни лилии, рози, птици, екзотични дървета и цветя, лъчисти композиции и форми, изградени с изящен рисунък и прозрачност, чистота и непретенциозност, вглъбеност в светлината, в светлото от света.
Това са няколкото словесни мои щрихи, с които мога да скицирам „акварелния“ свят на художничката Виолета Бояджиева.
Представям си Виолета, когато рисува, като героиня от красивите книги и филми, в които има елементи от магическия реализъм в латиноамериканската култура.
Сред най-обичаните от нея писатели, на почетно място е името на Исабел Алиенде.
„В човешкия организъм се съдържат всички елементи, необходими за направата на кибрит. Баба ми имаше много интересна теория. Тя казваше, че всеки от нас е роден с кибрит в себе си, но ние не можем да запалим клечките сами…ние се нуждаем от кислород и от помощта на свещ. Кислородът ще дойде например от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените клечки… Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето, което се получава при запалването на някоя от кибритените клечки, подхранва душата с енергия…“ разказва Тита – героинята на Лаура Есхивел от незабравимата книга „Като гореща вода за шоколад“.
В такава атмосфера, изпълнена с въздуха и парфюма на женската енергия, с аромата на горещ шоколад,
с вътрешното вълнение на алхимик, на откривател, с вълшебствата, на които е способен акварела като начин да изразиш душата си…, рисува Виолета.
Авторката създава своите, на места романтични, на места, „леки“, наивно чисти, като детски рисунки, но винаги изведени с прецизността и културата на добър илюстратор.
Виолета бавно се разлиства и показва, като новороден лотос, като роза сред тръстики.
Тя не се разкрива бързо и агресивно, деликатна е, търпелива, пестелива на думи, но достатъчно ясна и категорична в простота на общуването си.
Художникът в нея, много отговорно държи на всеки детайл в рисунката – композиция, форма, цвят, плюс това го постига с прецизността на професионален илюстратор.
Да, именно нейно величество, изначалната, най-достолепната кралица в шахматната карта на изобразителното изкуство – Рисунката, е в центъра на таланта на художничката. Мисля си, че именно рисуването с акварел е една от нейните кибритени клечки, които подпалват фантазията и възпламеняват търсенията.
Може би точно този начин на изразяване, чрез едва докоснатия акварел, ще се превърне в запазена марка на Виолета.
Плюс това изкуството на младата художничка продължава по свой начин, класическата традиция – изящно изграждане на изображение върху хартия, видения, родени от природата и любовта.
Плюс това различните посоки в акварелния лексикон на Виолета Бояджиева до този момент, като рисунки, акварели, скици, картички, проекти, са един извор, от който може да се извлекат идеи, свързани с цялата мозайка от интериорния, текстилния, приложния, рекламния и графичен дизайн.
Авторката работи и по поръчка, в съвместни проекти, свързани с изкуството да се създават паркове, градини, пространства.
Изложбата „П(р)орастване може да се види до 30 октомври в „Плюс това“ на софийската „Марин Дринов“ 30.
Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/
