В Покана за пътуване на 20.10.2019: Юлиана Антонова-Мурата за изяществото в японските нрави. Младежи от фондация „Българска памет“ за Босилеград и Горно Дряново. Весел Цанков за студентския град Хайделберг.
В Япония студен чай и студен ориз се понасят, но студен поглед и студена дума – са непоносими.
Тази поговорка е прелюдия към разговора ми с Юлиана Антонова-Мурата. Български дипломат, омъжена в Страната на изгряващото слънце и автор на две от най-добре продаваните книги в последните години „Моши, моши, Япония“ и „Уки, уки, Япония“.
В тях разказите са като приказна броеница от истории за един съвършен свят.
В него правилата се спазват, хората се уважават, а хармонията блика от всеки жест. Нереалистично някак на фона на нашата действителност. Как да не поканя Юлиана Антонова-Мурата да се аргументира с примери.
От разговора с нея стана ясно, че японският израз моши, моши означава мога ли да ви помогна, но без да се употреби думата помощ. Така че да не се засегне човекът, който има нужда да бъде подкрепен.
Юлиана обясни също така обясни как е решен проблемът с паркирането в Токио.
Мурата ни въведе в непривичните за нас нрави и естествено спазвани правила в Страната на изгряващото слънце. Тя обеща да развенчае някои от митовете, които бродят из нашето съзнание за тази далечна държава.
Затаете любопитството си до следващото издание на Покана за пътуване
На семинар в Банкя 60 младежи от Гоце Делчевско, Северна Македония и Сърбия придобиха бизнес умения за проспериращи професии и кариерно развитие, благодарение на фондация „Българска памет“.
Аз, обаче, не ги препитвах какво са научили за предприемачеството, а предпочетох да разкажат нещо повече за родните си места.
Записах ги по време на т.нар. пауза за енергизиране – забавни групови занимания на двора.
Първи се престрашиха Виктор и Александра от Босилеград.
Естествено, попитах за първи път ли идват в България. Оказа се, че не. Двамата разказаха за фестивалите в Босилеград и, че на площада има паметник на Васил Левски.
Снимка Архив dromomania.bg
На семинара на фондация Българска памет Гоце Делчевско беше представено от солидна група.
Фитие сподели какви крали-марковски стъпки в скалите има край Горно Дряново.
Добре, че имаме такива събеседници, които да ни покажат кътчета от България и при комшиите, които сякаш са пред очите ни, а не ги виждаме.
Когато чуя името на германския град Хайделберг в главата ми първо изскача изразът „хайделбергски студент“, при когото безметежния престой в университета може да се проточи с десетилетия.
В създаденото през 1386 година учебно заведение времената на тайни общества, дуели, поети и много бира са безвъзвратно отминали.
Снимка Весел Цанков
Но легендата твърди, че студентският карцер, където прибирали прекалилите учащи се имал пряк излаз в аудиториите, за да не губят от лекциите, докато изтрезняват.
Снимка Весел Цанков
Весел Цанков, заместник-главен редактор в програма „Христо Ботев“, обаче, започна разказа си със съвременната почит към разрушената в Кристалната нощ синагога.
Снимка Весел Цанков
Но след драматичното отклонение, Весел наблегна на разликата между нашия студентски град и университетския Хайделберг, както и разкри любопитни подробности от интериора на прочутия карцер.
Къщата, в която е живял като студент д-р Петър БеронПаметната му плоча
Прочетох и двете книги на Юлияна с удоволствие, но като всяко нещо и това има друга страна. Как ще коментира документалния филм на ББС, линк по долу.
https://www.bbc.co.uk/iplayer/episode/p04t0h2b/stacey-dooley-investigates-young-sex-for-sale-in-japan
Веднага препращам на Юлиана вашия въпрос. В предаването аз й зададох няколко въпроса за самотата в Япония, роботизирането на работното място. Тази част от разговора остана за Покана за пътуване на 27 октомври. Но се надявам Юлиана да ви пише. Тя наистина говори за втората си родина с голям възторг.