без религиозни граници
Д-р Райна Дамяни
Какви въпроси си задавате днес, сега, в този момент? Какви въпроси имате към света, към другите, към образа в огледалото, към огледалото за обратно виждане на собствения си житейския път, към самите себе си ?
Арт инсталацията „Who are you?“ е сътворена от автентични, авторски икони на Диан Костов, които задават част от тези въпроси и се превръща в посланици чрез изкуството. Авторът беше селектиран за участие в 12-то Международно биенале на изкуството във Флоренция, от където се завърна преди дни.
Достолепен и очевидно състоятелен посетител на флорентинския форум, колекционер от арабски произход, живееш в една от най- богатите арабски страни, е пожелал да купи икона на Диан Костов. Млада жена от Тел Авив е споделила възхищението си от посланията в инсталацията на българския зограф. Хора, изповядващи будизма са написали за интереса си към творбата, като към изкуство, което наистина по съвременен начин комуникира със зрителя и не ограничава религиозно и естетически.
Зографът направи силно впечатление с това, което показа – вълнуваща среща на източноправославната художествена традиция със западната християнска култура. Инсталационната творба със заглавието „Who are you?“ се открои сред проектите от цял свят, направи силно впечатление на публиката, на арт специалисти, на колеги художници и зрители, с различна принадлежност като произход, държава, език, култура, религия.
Пред художествения иконостас на стенописеца, на снимки и видео кадри, могат да се видят зрители от пъстрия и разнолик човешки свят – млади хора, възрастни хора, деца, жени в бурки, католици, източно православни, мюсюлмани, будисти. В книгата за посетители, мнения и коментари писмено, са оставили зрители на китайски, руски, иврит, испански, английски, италиански, украински и др.
Всеки ден се бунтувам заради това, че се пишат и изричат какви ли не клишета, за какво ли не, дори за изкуство. Като вируси са. И не искаме да ги лекуваме. Защото свикнахме да сме болни и това ни харесва. Задушават ме тези клишета, които непрекъснато искат да ни налагат естетиката на грозното, като нещо съвременно, продаваемо и разбираемо. Защото в постмодерния свят е модерно да не харесваш красиви неща – хора, жени, манекени, текстове, музика, пиеси, филми, картини…
Тази тенденция се налага от години, особено на международните арт форуми и биеналета, където колкото по- депресиращо и перверзно покажеш, толкова по-голям интерес. Откровена перверзност, от която извираха комплекси, не можене, духовна импотентност с гарнитура от самочувствието на „неразбрания“, наскоро видях и на една изложба у нас. След което се наложи бързо да потърся дезинфекционен препарат или силно небезалкохолно питие.
На фона на тази постмодерна „3D“ картинка, погледнете, вгледайте се как стоят творбите на момчето от Тоскана, създадени преди векове. Прекрасно е, че все пак светът и добрата стара Европа, колкото и глобализирана и уеднаквявана, не забрави Леонардо. В момента опашки от хора, от цял свят пътуват за Париж, /изложбата е основно с предварително запазени и закупени билети, със строг режим за посещаемост/, само за да видят в Лувъра, флорентинския художник.
Едва ли някой си задава въпроса дали той е съвременен, дали е разбираем, дали е модерен, дали „става“, така както с емотикон отбелязваме одобрението си в съвременната комуникация. Така виждам напоследък, че хората в социалните мрежи споделят мнението си за дадено произведение на изкуството, особено за книги и филми.
Религиозен, естетически и духовен мир в „WHO ARE YOU ?“
В инсталационния проект на Костов си дават интерактивна, интересна и нестандартна среща източноправославната художествена традиция със западната християнска култура. Художникът дълбоко уважава и се вдъхновява от постиженията на великите майстори на мрамора и четката. Не случайно в неговата художествена творба като цялостен замисъл, си дават среща Изтока и Запада като творчески и идейни посоки, вярата, времето, традициите и изконните добродетели, като житейски пътеводители.
Арт инсталацията „КОЙ СИ ТИ?“ от автентични, авторски икони на Диан Костов, се превръща в посланик чрез изкуството. Поради големият обществен интерес към творбата /4 – 2 м/, придружена от документален филм, се надявам тя да бъде показана в България.
Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/
