Дромомания

Пет идеи за незабравими пътешествия в снега

Антарктида, Торес дел Пайне, Прибалтика, Азия и… Ливан

Epic Mountain в Нова Зеландия
Epic Mountain в Нова Зеландия

#1. Антарктида

Пингвини в Антарктида
Пингвини в Антарктида

На Антарктида има лед, бази и пингвини и ледът е в изобилие. Дотам туристите стигат с кораб, за да нощуват на него при спартански условия, а денем обикалят островите.

Основната забележителност са пингвините. Имат специални пътеки, по които минават, а хората задължително трябва да им правят път.

Мъжките и женските се редуват да мътят яйцата и да носят храна. И са поучително моногамни. Обаче на третия остров има опасност да предозирате с пингвини и се налага да разнообразите с тюлени.

На ледения континент е строго забранено да се доближавате на по-малко от 3 метра до каквато и да било животинка. Там много държат природата да не се замърсява и да не се нарушава естественият ритъм на обитателите.

Освен това е задължително да изнесете боклуците си. Дори огризка от ябълка може да съсипе равновесието.

Най-завладяващо на Антарктида е наблюдаването на китове.
Най-завладяващо на Антарктида е наблюдаването на китове.

Най-завладяващо на Антарктида е наблюдаването на китове. То задължително започва с лекция колко вида са огромните морски бозайници, по какво да ги разпознавате, колко е висока струята, която изхвърлят…

Преследването им е забранено, но често пъти те са благосклонни – започват да подскачат, да пускат фонтани и да се закачат, понякога в опасна близост до лодките с посетители.

Хората обаче не виждат угрозата, завладени от странното чувство да са на другия край на света, където малцина могат да бъдат, в една крехка лодчица, а тези гиганти да палуват срещу тях.

#2. Торес дел Пайне

Маршрутът в Торес дел Пайне  е тежък
Маршрутът в Торес дел Пайне е тежък

В националния парк Торес дел Пайне в Чили е третият най-голям ледник в света – Glacier Gray. Преди да влезете в абсолютно затворената екосистема, ви дават да подпишете дълги и подробни декларации за здравословното си състояние и доброволен отказ от спасителни акции.

В този естествен и много красив парк липсва всякаква намеса на човека. Поради това

няма и как да получите помощ, ако нещо ви се случи. Не пускат дори коне и магарета. Трябва да ви носят на ръце.

Трудна работа, ако сте преполовили 7-дневния маршрут към вътрешността.

Там е царството на кугуарите (пумите). Не че ви чакат близки срещи със свирепия вид – по-плашливи са от вас.

Пума в  Маршрутът в Торес дел Пайне
Пума в Маршрутът в Торес дел Пайне

Гората в Торес дел Пайне е като претрупан декор за приказен филм, по-натруфен от лента на Тим Бъртън. Това се дължи на атмосферните условия, които рязко се сменят. Голяма част от дърветата са добили причудливи форми от свирепия вятър. Лесът е горял три пъти, но всички поражения са оставени както са. Нищо не е пипнато, за да не се влияе върху природата.

Не можете да си представите дори, че съществува такъв вятър! Той ви лашка, пронизва, блъска ви в дърветата.

Преди да влезете, ви обучават и на техника на ходене при повей – клякате и не мърдате, за да оцелеете.

Торес дел Пайне
Торес дел Пайне

Любопитна подробност е, че половината парк е частна собственост на хърватин, който е почетен консул на България в Чили. (Негова е и единствената авиокомпания, която извършва самолетни полети до Антарктида.)

Glacier Gray пък прилича на омагьосана планина. При това огромна – 6 км широка, 30 метра висока на площ от 270 кв. км.

#3. Прибалтика

Вилнюс
Вилнюс

Ако през лятото ви се иска да отидете в Прибалтика заради белите нощи, то през зимата там ви очаква снежна барокова приказка. Центърът на Вилнюс е провинциално аристократичен, приятно лежерен и добре поддържан. Литовската столица има 65 църкви и се гордее с всяка от тях.

След като е поел умерена доза история и култура между старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните домове със заснежени покриви,

човек си струва да се стопли в „Медининкай“ – ресторант в сграда от XVI век с непокътнати фрески по стените от онова време.

Нищо чудно! За първи път хрониките споменават Вилнюс през 1323 г. Старият град със своята плетеница от ветрилообразно разположени улички е един от най-големите в Европа и през 1994 г. e включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

От древните каменни стени на замъка Тракай (на около час път от литовската столица) не е останало много, защото както българските селяни са си правели дувари от древните римски руини, така и литовските „взимали назаем материал“ от полуразрушената крепост за къщите си.

Споменът за някогашното величие е издигнат на остров сред 42 свързани езера и дълги векове е

бил непревземаем – дебели по няколко метра каменни зидове, непрестанен достъп до прясна вода и храна във вид на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и… 600 войници, разположени на бойници през 2 метра са били достатъчни да опазят замъка.

През лятото Тракай е обгърнат във вода и зеленина, а през зимата е любимо място за каране на кънки и кайтове по замръзналото езеро. Масажът с кехлибар след това връща жизнеността в премръзналите крайници.

#4. Леден град и снежни маймуни в Азия

Харбин
Харбин
Световният фестивал на ледените фигури
Световният фестивал на ледените фигури

През студените месеци някои части от източния континент никак не са за посещение, но ако имате път към китайския град Харбин, гледайте да е през януари или февруари, когато там се провежда Световният фестивал на ледените фигури.

Вече 33 години върху площ, равна на 112 футболни игрища, се издигат ледени дворци и храмове, скулптури, портрети на известни личности или литературни герои, пързалки и копия на популярни сгради, художествено осветени нощем.

Цялата тази феерия радва очите до месец март, когато туристите си отиват, а местните изживяват буквално максимата „Панта рей“ – всичко тече.

Световният фестивал на ледените фигури
Световният фестивал на ледените фигури
Световният фестивал на ледените фигури
Световният фестивал на ледените фигури

В Страната на изгряващото слънце пък симпатични макаци доказват, че човекът не е единственото живо същество, което обича да ходи на хамам. В парка Дзигокудани в покрайнините на град Яманоти снежните маймуни се спускат по отвесните скали, за да се сгреят в горещите извори.

В севернаата част на Япония, където снегът се задържа по четири месеца в годината, а средната температура е -5 градуса,

симпатичните шебеци почти не излизат от своеобразния СПА център, от което придобиват изненадващо розов оттенък.

Снежните маймуни
Снежните маймуни
Снежните маймуни
Снежните маймуни

Те са единствените примати, които живеят на места с толкова ниски температури. Груповото къпане в горещите извори и играта със снежни топки също са необичайни за други видове животни.

#5. Ливан

Пистите в Ливан
Пистите в Ливан

Да, не ви лъжат очите! Ливан и сняг не са изключващи се противоположности. Ако все пак е известно, че в Мароко човек може да кара ски в Атласките планини сутринта, а следобед да отиде на плаж край Маракеш, то планинските курорти на т.нар. Швейцария на Близкия изток са добре пазена тайна. При това

в Ливан, понеже крайбрежието е много тясно, а планините се възвисяват над него, разстоянието между средиземноморските и ски курортите се взема много бързо с кола.

От шестте ливански високопланински града, които силно напомнят алпийските си събратя, с особена популярност се ползват Мзаар Кфардебиан и Седар, но всяко от местата се гордее със собствено „възелче“, с което остава в сърцата на скиорите.

Мзаар (на около час път от Бейрут) изпъква с 42 писти и 80 км трасета. При това сезонът продължава почти колкото в Швейцария – 4 месеца.

Курортът Седар, поради по-голямата височина, на която се намира, се радва на по-дълъг ски сезон – от ноември до края на април. Вещите скиори могат да изпитат уменията си на доста трудни писти и трасета, а околностите са рай за любителите на свободните спускания сред великолепен природен декор.

Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com
Please follow and like us:
error0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *