
Горда майка, 2019
Изложбата „Посока Север“, която може да бъде видяна от 27 ноември до 12 януари в САМСИ на бул. „Черни връх“ 2, включва произведения на художници от български произход, които творят в северните държави и по един или друг начин са повлияни от културата в този регион.
Целта не е да се покаже изчерпателен списък на живеещите там автори, а по-скоро представянето на съзвездие от различни концепции, теми, медии и подходи, които вълнуват докоснатите от магията на Севера български творци.

Автопортрет със стара химия, 2015
Кураторът Ния Табакова е поканила за участие Лора Димова (Финландия), Леда Ванева (Финландия), Райна Власковска (Норвегия), Росина Иванова (Норвегия), Евелина Добранова (Дания) и Юлиян Табаков (Швеция).
Проектът се стреми да избегне стереотипите на националната идентичност и вместо това да се съсредоточи върху смесицата от индивидуални преживявания на художниците, които имат както общи корени, така и съвместна географска и интелектуална посока на развитие.

Чрез тази изложба аудиторията ще може да се потопи в дълбините на северната култура, разглеждана през призмата на автори, чиито впечатления, смесени с техния личен произход и културни наслагвания, създават изцяло ново възприятие за скандинавския контекст.
Техните артистични практики изследват актуални теми, свързани с екологични, социални, политически и технологични въпроси, които биха могли да бъдат отнесени и към българската действителност.

Като една от четирите кардинални посоки северът се приема за фундаментална такава – по нея в компаса се определят останалите три. Северният полюс съвпада с азимут 0 или 360 градуса според сферичната координатна система, което означава началото и края на земното кълбо.
В културата на местното американско население северът символизира студа, зимата и ветровете, които пречистват и носят снега.
Тази географска посока напомня за трудностите и разрухата, през които хората трябва да преминат, за да преживеят катарзис и да започнат нов цикъл от живота си.
Темите за упадъка и възраждането се разглеждат и от шестимата автори. Те могат да бъдат проследени в скулптурите на Лора Димова, напомнящи останки от апокалипсис; във видеата и молекулните рисунки на Леда Ванева, анализиращи реда и хаоса във вселената; във фотографиите на Юлиян Табаков, разкриващи чудовищната природа на човека.
Политическите манифести на Росина Иванова, колажите на Евелина Добранова и портретите на Райна Власковска се фокусират конкретно върху ролята на жената в този непрекъснат процес на транформация.