Преди 20 години самодържецът рисува представата си за града на салфетка, която се пази в музея
Как една столица с тафтологичното име Астана (защото това означава главен град на казахски) в един миг се превръща в Нурсултан? Много просто! Както горчиво-иронично ми каза един младеж в Казахстан „Тук всичко е на Назърбаев. И ние сме негови“. Така че, има си президентът столица и не е проблем да я прекръсти на ебе си.
За някои българи Казахстан е бивша съветска република, където
хора с високи скули и дръпнати очи пият чай като слагат пакетчето в устата си и наливат вода.
За други е космодрумът Байконур, откъдето се изстрелват ракетите.
И определено малцина, да не кажа николко, не свързват обширната азиатска страна с… музика. За мен, обаче, вече е така! Заради наистина уникалното преживяване, което ме връхлетя и отвя, в операта на казахската столица.
Премиерата на одата „Искрящата Астана“ (на празниците за 20-годишнината от основаването през 2019-а, градът още се казваше така) си е приключение, което може да ви се случи веднъж в живота. И вие, уви, сте го изпуснали. А аз извадих този късмет.
Какво му е толкова специалното на това музикално произведение?
Ами… всичко! Като започнем от залата и стигнем до композитора. Но да карам по ред.
Дори и без музиката, сградата на Държавния театър за опера и балет е архитектурна кантата. Построена е за три години от специалисти от 33 страни.
Албански зидари, френски интериорни дизайнери, италиански майстори по акустиката и германски инженери за сценичните машинарии.
Резултатът е архитектурен тюрлюгювеч със специфичен чар, най-мащабният в Централна Азия. Отвън постройката силно напомня Болшой театър, залата е творчески прочит на Ла Скала. Само сцената е с площ 1500 кв. м.
Фоайето е постлано с италиански мрамор, тежкият 150 тона кристален полилей е поръчан в Бохемия.
Но цялото впечатление от обстановката бе пометено от Shine Astana, както е оригиналното заглавие на
сър Карл Дженкинс, обявен за един от десетте най-големи живи композитори.
Изборът на автора не е случаен – преди десетилетия той открива чара на казахската музика. И започва да използва типични инструменти в творбите си.
Специално за 20-годишнината на Астана като столица сър Дженкинс създава симфонично произведение за повече от 1000 музиканти.
Да, правилно прочетохте – 1000 музиканти.
Още интригуващи разкази на https://travelwithmagi.wordpress.com
В ложата се оказах с един норвежец – председател на световната федерация на кметовете за мир и някакъв „биг бос“ в „Мерцедес“. Хора улегнали и на възраст, в която възгласи като на стадион не са присъщи.
Тъкмо обсъждахме причудливото решение на композитора да създаде оркестър само от стотина цигулки, виоли и прочие щрайх, завесата се вдигна.
И тримата изригнахме в неконтролируемо “Аааа!“. Зад цигулките имаше по стотина медни и дървени духови инструменти, ударни и народни казахски.
А над тях, докъдето поглед стига и свършва таванът – хор, съставен от десетки колективи от Казахстан плюс гастрольори от операта на Генуа,
подбрани певци от цяла Европа и дори четирима българи.
Музиканти от над 13 държави бяха репетирали неуморно в продължение на месец и половина, за да звучат като един под палката на световноизвестния диригент Алан Бурибаев. Представяте ли си каква организация, логистика и средства са необходими!
Но резултатът бе такъв, че при вдигането на завесата от публиката се изтръгна спонтанен вик, който с известни вариации се повтаряше до помитащия съзнанието мощен финал.
Когато разказвам тази история често ме питат „Хубаво ли беше?“ Ами, не знам.
Звуковата вълна сякаш премина през мен и ме отнесе в друго измерение.
И това усещане не ме напусна през цялото ми пребиваване в Астана – столицата, нарисувана на салфетка. Не се шегувам! Извадих късмета да бъда там по време на празниците за 20-ата й годишнина.
Други пътешествия на https://magdalenagigova.blogspot.com/
Онази салфетка, върху която президентът Нурсултан Назърбаев е нахвърлил плана на бъдещия град днес се пази в музея. А цяла плеада световни архитекти са упражнили таланта си в превръщането на малкия районен център Целиноград в Астана, което на казахски означава просто столица.
Някои по-блюдолизнически настроени поданици още навремето предложили градът да се казва Назърбаев. Управникът уж отказал, но прекръстването вече е факт.
За 20 години населението е нараснало от 50 хиляди на 1 милион души, които се ширят върху 700 кв.км.
Когато преди да тръгна към Астана ми казаха, че градът прилича на Дубай, ама с повече зеленина, хич не им хванах вяра. На място се убедих, че което не става с пари, става много пари – от нефт, газ и уран.
Астана е разположена точно в центъра на Казахстан, чиято територия е половината от площта на целия Европейски съюз. И защото на всяка младо семейство от общината дават маломерно жилище като за старт в живота, масово се втурват да спазват азиатската традиция във фамилиите да има по много деца. В случая – между две и пет.
Това моментално смъква средната възраст на населението на 23 години.
А понеже младите хора имат свежо чувство за хумор, всички архитектурни чудеса в Астана се кичат с иронични прякори. Сградата на местната газова компания се нарича
„Запалката”, защото няколко пъти в нея избухвал пожар.
В списъка със сочни имена влизат още Сапунерката, Огледалото, Бурканите, Яйцето, Летящата чиния, Пирамидата… Все видни постройки като университета, Двореца на мира и съгласието, националния архив, концертната зала, цирка…
А в тази град са вложили уменията си доста световни архитекти.
Подобният на юрта мол „Хан Шатир” е построен от прочутия Норман Фостър.
Търговският център разполага с динозавърски парк и плаж с пясък и вълни, на които може да се кара сърф.
150-метровата кула „Байтерек“ също е негово дело. В превод от казахски това означава топола. В дизайна й е залегнала легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Златното кълбо на върха й тежи 300 тона, но не то е истинската забележителност тук.
Най-горе е разположена отливка от ръката на президента Назърбаев.
Ритуалът е да поставите длан в нея и да си пожелаете нещо. Непременно щяло да се сбъдне. Аз все още чакам, но когато попитах местните към кого да предявя рекламацията си, ако нещо не ми се получи, се подсмихнаха смутено.
Величествената джамия Нур Астана е най-голямата в тази част на Азия. Отвън поразява със златните си куполи, а вътре с безкрайните сини килими и тежки кристални полилеи. И най-вече с хората, малко от които са влезли да се помолят. Повечето разговарят, приседнали удобно на пода.
Впечатлението ми е, че казахстанците не са особено посветени мюсюлмани.
По улицата имаше повече момичета с минималистични шорти, отколкото със забрадки.
А и саудитската банка, която открила клон в Астана с идеята да дава безлихвени кредити на едноверци, които спазват стриктно законите на Шариата, не успява да си намери клиенти.
Помните ли от колко време политиците у нас се дърлят на тема „електронно правителство“? Е, по програмата „Цифров Казахстан“ там не само си имат, ами от 1 юли т.г. се радват на електронни паспорти за всяко превозно средство.
Та когато си купувате кола втора ръка ще знаете
на коя дата е бил ожулен калникът и кога е сменено маслото.
След горчивия опит от полигона за ядрени опити на СССР – Семипалатинск и близо 1 млн. казахи с потресаващи увреждания от радиацията, тук доста се вглеждат в екологията.
Пешеходната зона на Астана се нарича Водно-зеления булевард, заради изобилието от растителност и пищни фонтани. Те са разнообразени с инсталации на млади художници, посветени на рециклирането и опазването на околната среда.
Недалеч е и „Зеленият квартал”, в който блоковете са проектирани така, че да запазват топлината в лютата казахстанска зима при минус 40 градуса и да държат хладно в не по-малко лютото лято с плюс 40 по Целзий.
Отоплението и осветлението идват от слънчеви панели на покрива,
водата се рециклира,
а изкуственият канал придава усещането за дом на брега на реката. Не че Астана си няма река – по Ишим плават туристически корабчета. Паркът около нея е идеално поддържано и облагородено място за отдих.
Веднага след модернистичния покрит мост, който напомня естетски разбридан чорап, е паметникът на прочутата каспий бекиреси. Риба, чиито вкус ще ви накара да повярвате в Бог. И то в страна, където любимият зеленчук е месото. Предимно конско – единственото без холестерол.
Но не отказват мръвка от целия ценоразпис, само свинското заобикалят по религиозни причини.
В Атана отпих и от старобългарското питие кумис. При това на шведската маса в петзвезден хотел, сервирано с дървен черпак!
Е, фементиралото кобилешко мляко определено няма да ми стане любимата напитка, но съм щастлива, че го прибавих към вкусовете, ароматите и усещанията от Казахстан!
