В Уелс церят депресия със съзерцаване на овце (видео)

Изпушили юпита отсядат в стара ферма

Уелс - овце и поляни — Уелс – овце и поляни

Кое е онова място във Великобритания, където овцете са пет пъти повече от хората, а замъците са на всеки километър? Ако отговорът ви е Уелс, познахте! Не че беше трудно, де.

„Подопечната” на принц Чарлз част от Острова раздипля приказни зелени ливади и гори, свърталища на елфи, малки градчета любопитно надничат към туристите, а дворците внушават романтични помисли.

Като се сетите и че Уелс е родината на Ричард Бъртън, Дилан Томас и Катрин-Зита Джоунс,

мотивацията да видите на живо тези земи се удвоява. Не срещнахме никой очарователен като Бъртън, но надеждата умира последна.

Обаче, колкото и да ви е добър английският, не разчитайте, че ще схванете и дума от завързания уелски. Саймън Уоръл от „Нешънъл джиографик” казва: „Ако ви предложат тримесечно изучаване на уелски език или едномесечна каторга, изберете последното.”

Най-лесно произносимо е името на Уелс – Кумри,

което означава земя на сънародниците. Национален символ е червеният дракон. Той идва още от времето на крал Артур и сякаш извира отвсякъде – знамена, табели, стикери, телефонни кабини, фланелки, пепелници…

Просто да те е страх да пуснеш чешмата – и оттам може да шурне червено драконче.

В името на статистиката: В Уелс живеят 11 милиона овце, близо 3 млн. души и се издигат над 600 замъка. Включително и Пембрук, дал името на любимите кучета на кралица Елизабет Втора. Сладките късокрачковци не са уелски коргита кардиган, както си мислят хората, ами са от отделна порода – пембрук, понеже нямат опашки.

Недалеч от малкото градче Пристин психотерапевтката Глория Хауърд използва тишината и зелената романтика, за да цери душите от раните на градския шум. Преди две години тя и съпругът й Джон купуват старата ферма. Преди да се заемат с префасонирането й, фотографират по-интересните детайли и снимките стават част от атмосферата, напомняйки на гостите за миналите дни.

Джон и Глория запазват някои от фермерските мебели като акцент в интериора. Отвън старата сграда е запазила аграрния си чар, но вътре спалните за гости са светли, просторни, с отлично оборудвани бани и типично уелско настроение. Моята дори бе пригодена за евентуални гости-инвалиди. Освен това не липсват всички достижения на хай-тека – от миялната машина и свръхскъпата уредба до безжичен интернет на корем и плазмен телевизор във всяка стая.

А като се събудите сутрин и излезете на верандата по пижама,

слънцето и ливадите сякаш идват да ви кажат „Добро утро!”.

Хазяите зареждат закуската, която трябва да си направите сами – прясно, домашно избито масло, мляко от кравата в двора, току-що изпечен хляб…

В терапията за зареждане на батериите влизат разходки из безкрайните ливади с овце, лами и крави, из дъбравите и усоите, следобеден сън край горско поточе. За случаите на лошо време стопанинът Джон е построил в двора къща за игри. По стените е окачил екзотични снимки, правени при дългия му престой в Колумбия.

Гостите могат да наблюдават пукащите съчки в камината, да играят скрабъл и монополи, или мързеливо да се люлеят на истински южноамерикански хамаци на терасата, докато гледат как вали дъждът.

Другата екзотична подробност на двора е оригиналната монголска юрта.

Нея пък обитава дъщерята на семейството, Анита. Тя е дипломиран архитект с кариера в Лондон, но си е взела двугодишен отпуск. Официалната версия е – за да помогне на родителите си да развият бизнеса. Но тайничко е искала да спре за малко и да се огледа за важните неща в живота. Някак си ги пропускаме при задъхания живот в големия град. Затова и през зимата пали кюмбето в юртата и се чувства по-близо до земята.

Ако някой от пациентите-гости на майка й има нужда от усамотяване, Анита обещава, че ще му отстъпи палатката с един-единствен прозорец на покрива. Подпорните греди на юртата са лакирани и изографисани с монголски мотиви, а дрехите на стопанката просто си висят върху пирони на стените. В замяна на това не липсва типично женска тоалетка с безброй бурканчета.

Домашните любимци на фермата „Парадайз” са толкова дружелюбни, че галенето им е станало част от терапията.