Нощните пазари на бившия остров Формоза са място за забавление, среща с приятели и евтино и вкусно хапване
За повечето хора Тайван е далечен остров с евтина електроника и унищожителни тайфуни и земетръси. Столицата Тайпе пък е известна с едноименния си небостъргач. „Бурж Халифа”, обаче, го детронира като най-високата сграда в света.
В мегаполиса на Тайван спазването на правилата граничи с дресировка. Но има едно място, където хиляди семейства идват да вечерят на (относителна) хладина под открито небе. Да се видят с познати, да си купят гозби за вкъщи.
А младежите и да пофлиртуват над купичките със странни манджи или смучейки гигантски шейкове от екзотични плодове.
Въпреки гмежта тук никой не крещи, не се блъска. Просто следват пътя на тълпата. И ако искат да видят нещо, се отбиват. Това е нощният пазар „Никшъ”, наречен „Стомахът на Тайпе”!
Стряскащо количество храна, смутита
традиционният за Тайван чай с перли от тапиока…
Това, последното, се оказа, че човек може да го опита и в София, но напитката е създадена през 80-те години на ХХ век в Тайан. Фина чаена пяна изплува на повърхността при разклащането на чашата със зелен или черен чай с плодова захар, лед или мляко.
В „Никшъ” питието се допълва от най-различни фруктови сокове, йогурт и така наречените „балончета“ – тапиока перли, богати на желязо, калций и Витамин С.
Честно казано, не успях да разбера защо палачинката със стриди се смята за икона на тайванската кухня. В „Никшъ” сместа от тесто и яйца се пържи с шепа малки стриди и се сервира с шепа салата и сладък сос.
Лее се тайванска бира, намигват бутилки с местна скоросмъртница… Въпросната напитка понякога се сервира в
коктейл с прясна змийска кръв
С наслада пред ококорения поглед на туриста направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология!
Питието било толкова здравословно, че направо забравяш за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм!
На съседния ъгъл се вие опашка от хихикащи пубери. Само момчета. Приближавайки съзирам повода за нервния им смях. Вещи сладкари изсипват тесто в нещо като съд за гофрети. Вадят хрупкавия сладкиш и по желание го сервират с шоколад или с конфитюр.
Кикотът щеше да е напълно необоснован, ако гофретите нямаха детайлните форми на фалоси. Спускам се да ги снимам и смехът придобива гигантски размери. Дори получавам овации.
Признавам, не си купих само заради неудобството да вървя из пазара захапала мъжко достойнство.
Още приключения на https://magdalenagigova.blogspot.com/
