Името на религиозната столица на кралството идва от… мотика
Град Фес в Мароко е шок за сетивата и чувството за съвремие. Човек трудно може да си представи, че в криволичещите улички на средновековната Медина живеят хора, чиито
родове от 1000 години насам не са излизали от нея.
Коли вътре не влизат. Не само защото крепостта е под защитата на ЮНЕСКО.
Просто по криволичещите сокаци едва се разминават по двама души на верев. Единственото превозно средство в лабиринта от 9400 улички е магарето. Плюс някой и друг натоварен с денкове велосипед. В кадаифа от пресечки се гушат всякакви дюкянчета на занаятчии,
над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами (турска баня).
Фес, името на религиозната столица на Мароко, идва от… мотика на арабски. Дъщерята на пророка Мохамед, Фатима (майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах) използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която ще стане столицата на Идрисите, първата арабска династия на Мароко.
Тя се простирала от Сенегал до Испания.
Въпреки мотиката, никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град не кръстил и прословутите турски шапки. Някои го изписват със „З” и пак е вярно.
Фес ел Бали е един от малкото живи средновековни градове в света. Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от векове.
Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло…
Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.
Туристите са в „ложата”. Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси, опасали бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби… Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт.
Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък, когато проснеш берберския си килим у дома или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функциите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за описване бояджийница.
Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа.
За щавенето й използват, както преди векове, негасена вар, за омекването й – кучешки изпражнения със сол или гълъбови курешки.
Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъде само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.
В град Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала опасност. А джамията “Мулай Идрис” (IX век) е една от най-строго пазените светини.
Немюсюлмани и животни дори не могат да се доближават до нея.
В града също така се намира един от първите минерални балнеоцентрове в кралство Мароко и един от най-старите университети в света.
За да живеят в мир и любов от столетия на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден. За да не се дразни тя, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед.
Още пътешествия на https://travelwithmagi.wordpress.com
Затова и къщите отвън са скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново… стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство.
Благодат и покой! Ако снахите и свекървата не се хванат за косите…
Този фантастичен свят се е оформил около джамията „Карауин“ с четиринадесетте порти, която може да събере до 22 000 поклонници. „Карауин“ е не само една от най-известните джамии в Източния свят, тя е и една от най-старите в света.
Построена през 859 г. и изменена през 956 г., с преустройството си – дело на Ал Моравидите, през 1135 г. тя придобива сегашните си размери.
На улицата обаче гмежта е невъобразима. Дюкян до дюкяна, мила моя майно льо! Повечето занимания са кирливи и отблъскващи за европейския нос.
Направо на тротоара чираци изстискват боядисаните прежди и ги навиват на примитивни чекръци. (И не пропускат да намигнат на туристките).
Носи се адска смрад на екарисаж.
Близо съм до прозрението. Наблизо стържат до премала волски рогове, от които правят гребени.
Във Фес царства един цвят – наситеното синьо. Представете си само как изглеждат на снимка или картина тюркоазени къщи с червени покриви и зелени бугенвилии с розови цветове, оплели романтично ковани порти…
Още пътешествия на https://magdalenagigova.blogspot.com/
