Топ 3 на местата по света, осребрили неочаквания късмет в трайно капиталовложение
Казват, че птичето на щастието може да кацне на рамото ти, но тънкостта е да го приласкаеш, опитомиш и да го въодушевиш така, че да ти пее цял живот. И това далеч не важи само за хората.
Днес ще ви представя Топ 3 на местата, извадили късмета да се прочуят почти случайно. Но с труд, мерак и правилен подход са превърнали успеха във всекидневие.
Краби – два филма и милиони туристи
Тропически острови с копринени плажове и искряща зеленина, колкото щеш. Но друго си е да се опънеш на пясъка, по който е стъпвал Леонардо ди Каприо. Откакто излезе филмът „Плажът“, раят има точен адрес – заливът Майа бей на остров Пи-Пи в Тайланд.
Гледката наистина е по-красива от скрийнсейвър – скалите, обрасли с гори, обграждат тюркоаза на Андаманско море като тиара.
Естествено, пълчища посетители от цял свят лелеят да изпитат неистовата радост от живота, която струи от екрана. Властите на провинция Краби обаче не са издигнали бетонни чудовища.
Остров Пи-Пи продължава да е част от национален парк. На него практически няма къде да се преспи. Освен ако романтично настроени туристи не си платят пакет „посещение и нощувка на плажа“ плюс огнено шоу за разкош.
Впрочем понякога и това е невъзможно, независимо колко богат и известен си.
Управата на националния парк периодично затваря мечтания залив за почистване от боклуците на туристите.
В Краби ценят постъпленията, но мислят и за бъдещето. Там е забранено строителство, по-високо от два етажа.
А когато понечите да си вземете за спомен изхвърлено от вълните парче корал, винаги се намира местен, който учтиво, но твърдо ви моли да го върнете обратно. С аргумента, че след 200 години ще се превърне в пясък.
Щом напишете Краби в интернет, се появяват снимки с нереалистично изумрудени води, в които сякаш са бучнати великденски яйца във вид на острови. Всичките ви подозрения за фотошоп отпадат, щом ги видите на живо.
Наистина са с цвят на смарагд! Някои от най-добрите плажове на Тайланд са в тази част на страната. Което потвърждава избора на Дани Бойл за лентата с
Ди Каприо – „Плажът“.
Ако между 76-те провинции на кралството организират конкурс за красота, Краби непременно ще грабне короната. Природата тук е развихрила въображението си до краен предел и редува топли кристални води с причудливи скални образувания и интимни плажове, където непременно трябва да бъдеш с любим човек.
150 късчета земя, изсипани сякаш от броеницата на Господ, радват окото с неповторимостта си.
В Краби е снимана и битката при Кашуик в „Отмъщението на ситите“ от „Междузвездни войни“. Но тукашната природа можеше да си остане обожествявана само на местно ниво, ако не беше Бонд, Джеймс Бонд.
През 1974 година на остров Ко Тапу Роджър Мур успява да спаси света в „Мъжът със златния пистолет“.
Туристите пък се влюбват в надвисналите скали, под които могат да минат с лодка. А пейзажите настояват за селфита.
Към захаросаната доза късмет тайландците са добавили безупречно обслужване, хотели за всеки бюджет и преклонение към госта, което… никога не е по-голямо от преклонението пред природата.
Още за Краби https://dromomania.bg/2019/11/07/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%b8-%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%b0%d0%b9-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d1%84%d0%be%d1%82%d0%be%d1%88%d0%be%d0%bf/
Как туристическата спалня стана най-скъпият хотел в света
160-годишен неподправен лукс, доведен до съвършенство! Това е „Бадрут’с Палас“ в швейцарския курорт Сен Мориц! Архитектурата му е запомнящо се причудлива, традициите – необичайни, а дискретността – повече от закон.
Но колкото и да сте богат, няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия апартамент „Йоханес Бадрут“ в кулата на хотела.
Впрочем резервиран е за месеци напред, въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер.
Нямате право да отседнете в него за повече от седмица, защото и други чакат.
Както и не можете да го наемете само за нощ. Широтата на банковата ви сметка не е критерий. От хотела дискретно проверяват произхода на парите и решават дали да ви „допуснат“.
Никога не сте чували за „Бадрут’с Палас”? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него.
Златната книга на ВИП гостите му е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, Бийтълс, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели… Чет нямат!
А живите не се споменават умишлено.
Йоханес Бадрут е разраснал семейния пансион с 12 легла до най-луксозния хотел в Алпите.
В началото там отсядали скиори-англичани, а селяните от Енгадин – района в околовръст, наблюдавали иронично заниманията им. От уста на уста туристическата спалня се прочула не само на Острова и прераснала в хотел.
Старият Бадрут имал необичаен ценоразпис: наблюдавал гостите в ресторанта.
Онези, които били любезни с персонала и се държали възпитано, получавали отстъпка в цената. За грубите и неучтивите сметките били солени.
„Бадрут’с Палас“ е еталон за „съешаването“ на историческата традиция и най-модерния хай-тек. Както ми каза собственик- мениджърът Ханс Видеман, сградата се отоплява чрез две помпи с вода от езерото, без да вреди на флората и фауната в него.
За Бадрутс Палас – четете тук https://dromomania.bg/2019/10/29/%d0%b1%d0%b0%d0%b4%d1%80%d1%83%d1%82%d1%81-%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d0%ba%d1%8a%d0%bf%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%85%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%bb/
Хотелът купува ток не от местната електрическа компания, а от селяните, които го произвеждат от фъшкии и битовите отпадъци на Сен Мориц.
А антиките в него конкурират доста галерии по света. Картините, старинните фигури на светци от ХII век и скулптурите са от личната колекция на Йоханес Бадрут. В заседателната зала например ще видите Сикстинската Мадона. Да, тя е в Цвингера в Дрезден, но тази е рисувана от любимия ученик на Рафаело.
Пощенската картичка, от която Панама се издържа повече от век
Но що за чудо е Панамският канал, който свързва Атлантическия и Тихия океан? Той е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали над милион и половина плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана. И е нещо като „чакалня“ за танкери и круизъри.
Панамците съзнават, че каналът за тях значи живот. А е можело изобщо да не извадят този късмет.
Никарагуа водела с много точки пред Панама в състезанието за пряк път между двата океана. Пък и конкуренцията си имала естествени езера, а не изкуственото, прокопано с много усилия, Гатун лейк.
Но ден преди гласуването в Американския сенат някой изпратил на всички парламентаристи пощенска картичка, на която се виждали… вулканите в Никарагуа.
За причудлив навик в Панама https://dromomania.bg/2019/12/25/%d0%b2-%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%80%d1%8f%d1%82-%d1%87%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%bd%d0%b0/
Така каналът се оказал в Панама. И продължава да изхранва цяла държава!
Панамците обаче не разчитат само на каргото, ами привличат всеки долар от круизните туристи с финес. Гатун е най-голямото изкуствено езеро в света. Изгревът над тропическата гора е по-красив от всички пощенски картички, взети заедно. Лоцманските катери порят водата пред 82 000-тонния ни круизър.
В далечината се вижда шлюзът. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно.
Причудливо е усещането за кораб, който върви… по баир. Но си е така!
Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.
Тук могат да слязат единствено пасажерите, които отиват да карат кану с индианците от племето ембера или да изследват защитената екотеритория.
Пътуването по река Чагрес е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад. И достигането до племето ембера си е приключение.
Ръчно правеното кану плавно се носи по водата. Управляват го вещи индианци и човек дори забравя, че се е боял да не цопне при анакондата от едноименния филм с ранната Дженифър Лопес.
Заедно с индиански водачи опознаваме тайните на околната природа и дълбоката връзка на племето с нея.
Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и защитен природен резерват!
Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и шебеци странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.
Птичи гнезда, дълги като причудливи кратуни, превръщат дъждовната гора в коледна елха. По пясъчните ивици се припичат презрителни игуани. Тукани с нереалистично пъстри и големи човки подскачат редом с папагали по клоните.
Очевидно маймуните тук са зачислени „на котлова“ храна към туристите.
Гидът раздава фъстъци и гроздови зърна, спира лодката под буен гъсталак и издава крякащ звук.
Стадо капуцини недоверчиво се насочва към протегнатите с лакомства ръце. Старейшината се престрашава, грабва фъстък и се мята върху покрива на лодката да си го хапне сладко-сладко, с което прави скомина на останалите. Лакомията надделява над страха.
Мармозетките, макар и дребнички, са по-куражлии и възприемат шепите на туристите като шведска маса.
И не се знае кой е по-голям шебек – онези, дето люпят фъстъците, или другите, които щракат с фотоапарати като обезумели.
