Автор: Ирина Люцканова
Днес с майстора на стъкло Жени Гунева ще направим едно интересно пътешествие във времето. Пътешествие в света на стъклото и всички важни открития, които са съпътствали прогреса в този интересен занаят.
Погледът към миналото разкрива пейзаж, изпълнен с технически и естетически възможности, които могат да бъдат приложени към съвременната работа на майстора-стъклар.
Древни или на пръв поглед изчезнали техники са възстановени по време на различни етапи от еволюцията на стъклото, осигурявайки основата за експерименти, водещи до моменти с огромна оригиналност.
В древния свят разработките в стъклото са достигнали такива висоти на съвършенство, че в някои случаи дори все още са ненадминати.
Когато погледнете отблизо произведения от различни течения и периоди от време, като италианския Ренесанс и Арт Нуво, ще разберете как тези периоди са служили като непрекъснати ориентири поради иновативния им дух.
Важно е да се погледне на историята на стъклените изделия не с мисленето на археолог или историк, а по-скоро като търсене на нови творчески пътеки. Важно е да се използват знанията за миналото като инструмент, който да помогне за развитието на собствена естетика, която преобразува, а не просто повтаря, работата на миналото.
За това колко е ценно стъклото се сещат първи финикийците около 5000 години пр.н.е. Те транспортирали каменни късове в областта на Сирия и установили, че когато загреят стъклените отломки, за да приготвят върху тях храната си, те се разтапят по пясъка.
Най-древните предмети от стъкло, непрозрачни мъниста, са открити на територията на Египет и Източна Месопотамия, а най-старите запазени и до днес стъклени предмети са фрагменти от вази от Месопотамия.
В Древен Египет майсторите-стъклари разработват уникален метод за производство на кани и купи. Те разтапяли стъклото и с помощта на матрица го моделирали в желаните форми.
Тези нови произведения на изкуството започнали да красят дворците на египетските фараони и дори съпровождали владетелите в последния им земен път. Първото ръководство по технология на производство на стъкло е от около 650 г.пр.н.е.
Инструкциите са изрисувани върху плочи и са съхранявани в библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал.
През I в. пр.Хр. сирийските майстори правят едно от най-важните открития в стъкларството – започват да използват дълги метални тръби за издухване на стъклото. След тях римляните доусъвършенстват процеса, като вкарват метални матрици, с които правят отливки в различни форми.
Следващото съществено откритие в стъкларството е намирането на технологичен начин стъклото да бъде оцветено в червено, синьо и зелено чрез добавянето на метални съставки и минерални окиси. Тази иновация допринася за превръщането на стъкларството във форма на изкуство.
Освен за предмети за дома, стъклото започва да се използва в древна Александрия и в строителството. По-късно германските майстори развиват техника за производство на първите стъклени листове.
През 12-ти век във Венеция започват да произвеждат прозрачно стъкло. През 12 – 13-ти век на небезизвестния остров Мурано местните майстори започват изработката на уникални стъклени шедьоври.
В този период като център на стъкларския занаят се оформя Венеция. Местните майстори пазели в пълна тайна технологията на леене. По-късно през 15-ти век на остров Мурано започва производството на кристал от обработката на кварцов пясък и пепел от водорасли.
И както всяка успешна дейност в историята на човечеството и тази не минава без опити за кражба на ноу-хау и задкулисни афери. С богатства и обещания министъра на Луи XIV – Колбер примамил трима майстори от Мурано и ги прехвърлил във Франция. Французите се оказали добри ученици и скоро надминали учителите си.
Те получили нова технология – плоско стъкло не чрез надуване, а чрез леене. Изобретението дошло точно навреме. Във Версай започвало строителството на галерия на огледалата с дължина 73 метра и тя се нуждаела от големи огледала.
Майсторите направили 306 огледала, чието сияние да заслепява гостите на краля. Може би и тази зала е помогнала на Луи XIV да получи прозвището „Кралят слънце“.
През Средните векове в производството на изящни стъклени предмети за бита изпъкват майсторите от Чехия. Тънкостите на занаята се предават само на членовете на семейството.
През 16-ти век чехите стават един от най-големите производители на стъклени предмети. Във век, в който Венецианското стъкло е на мода, в Чехия се разработват и представят нови декоративни решения: цветни нишки в безцветното стъкло, прилепени стъклени пръчки, диамантова точкова гравюра, рисуване със стопени емайли, гума и маслени бои.
Именно тези иновативни решения на чешките творци смайват света. Един от големите пробиви е на Михаел Бюлер през 1683 година, когато той открива във Вимперк варовиковото стъкло, което е подобно на естествения кристал.
Чешката фамилия Шурер от Северна Бохемия пък пленява света с уникално красиво кобалтово синьо стъкло. Творческите открития в Чехия продължават и през 19 век, когато Леополд Блашка създава стъклените си чудеса – екзотични орхидеи, морски анемонии, водорасли, корали, медузи.
Следват редица иновации: немският химик Ото Шот създава нов вид оптично стъкло – литиево стъкло; в Германия се разработва топлоустойчиво стъкло, по-популарно днес с името „йенско стъкло“.
По време на техническата революция стъкларството се превръща в промишленост – масово навлизат машините, а вещината и изкуството на майсторите е изместена от евтината фабрична продукция.
Тогава за пръв път при производството на стъкло започват да се използват синтетични химически вещества. А полученият материал се отличава с високи оптични и термоустойчиви качества. Създадена е и първата автоматизирана поточна линия, която лее и изрязва еднакви по размери и тегло стъклени бутилки.
До ден днешен откритията в сферата на стъклопроизводството не спират.
Учени от Института за силикатни изследвания Фраунхофер създадоха покритие за прозорци, с което светлината преминава така, че хората се чувстват по-ведри, все едно не са на закрито.
С новото покритие, наречени „Униглас витал”, създават чувството, че прозорецът е отворен. В Япония пък учен откри случайно нов тип стъкло, което се възстановява след счупване само с притискане на парчетата заедно.
Работата със стъкло и до ден днешен остава творчески занаят – тя има приложение както в дизайна и архитектурата, така и в изящните изкуства за създаване на шедьоври. Необходимостта от креативност и от прецизност на технологиите за работа със стъкло прави произведенията уникални и интересни, допълва Жени Гунева.
