Масажният ритуал „Кралски лулур” превръща всяка жена в принцеса
Бали е може би най-популярното кътче от Индонезия. И най-лелеяното. Особено след филма с Джулия Робъртс “Яж, моли се и обичай”.
Със сигурност райският остров е една от малкото прехвалени дестинации, където действителността надминава рекламите.
Заради хората. Там когато благодариш на някого, че ти е помогнал, той отвръща: “Аз съм балиец! Това ми е присъщо”, и с усмивка изчерпва темата.
Представете си вечнозелен остров с планини, плантации, оризища и плажове. Тук няма абсолютно никаква промишленост. Само земеделие, което бълва по три-четири реколти годишно.
И понеже доходите на Бали идват от туризма, гостът е цар. В негова угода е приет закон за забрана на строителство над 15 метра.
И почти всички хотели са в типичния ефирен и лек местен стил. Плажовете на Бали са абсолютно девствени – широки близо 200 метра пясъчни дюни.
След книгата „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт остров Бали вече не е същият. Той е още по-мечтан. Иначе си е все така приказно късче земя, населено с 3 милиона приятелски настроени и артистични жители.
Всеки балиец си има поне няколко персонални небесни покровители, на които по пет пъти на ден принася дарове. Те, разбира се, са скромни – цвете, зрънца ориз, вода и ароматни пръчици.
С тях благодари за реколтата, за късмета да живее в рая и за подарения хубав ден.
Градчетата на Бали са малки, но сякаш преливат едно в друго. Санур се вие около приказен плаж, опасан с хотели и палми, Кута е любима на младите с шумните си веселби, на Нуса Дуа на полуостров Букит са най-красивите и луксозни хотели…
Убуд пък е нещо като балийския Монмартър – средище на художници и скулптори с наниз от галерии в близост до наситенозелени оризища.
Тяхната красота е неописуема. Може би защото въздухът трепти с някаква особена мараня, която придава неповторимо очарование на картините и снимките. Сякаш целият пейзаж вибрира.
Един от най-известните храмове на Бали е Танах Лот, въздигнат на скала насред морето през 16-и век.
Мълви се, че отровни водни змии живеят в талазите около светилището и го охраняват.
По време на прилив обителта попада в обятията на солените вълни и до нея се стига по рисковано тясна пътечка.
Точно срещу светилището има ресторант с тераса, на която можеш да изпратиш залеза с коктейл в ръка и риби в чинията.
Изрязаният на фона на огненото небе Танах Лот прогаря спомен по-сигурно от пирограф.
Най-екзотичното място за вечеря обаче е Джимбаран. На плажа, под светлината на звездите, са разстлани маси с безброй светилници.
Ароматът от скарите с дървени въглища се стеле гъст и упоителен.
А на влизане в ресторанта… минаваш покрай вечерята си. В десетки аквариуми плуват и се пулят омари, лангусти, всякакви видове миди и риби.
Просто ги изваждат и ги мятат на огъня. И ти не можеш да спреш да ядеш.
Гаруда е каменна птица, тежко кацнала на един от хълмовете на Бали. Огромна! Самата тя изглежда като хълм. При това е още недовършена. Става дума за митичния орел от герба на Индонезия.
В индийските легенди той е цар на птиците и в същото време ездитно животно на бог Вишну.
Паркът Гаруда Вишну Кенчана (накратко, GWK, от Garuda Wisna Kencana Cultural Park) е ширнал 230 хектара в най-високата част на Южен Бали.
Може да е недостроен, но пак е поразителен с грандиозността си.
В центъра на парка са монументалните скулптури на бог Вишну и гигантската птица Гаруда (283 метра). От високото, освен пасторалната панорама на Бали, при хубаво време може да се зърне и свещената планина Агунг.
Десетки световни звезди са оценили естествения и внушителен декор на мястото и са правили концерти там.
За сцена се използва огромното открито пространство, оградено с отвесни грамади, които осигуряват отлична акустика, а на „поляната” спокойно се разполагат 10 000 души.
В каменния амфитеатър пък чакат слънцето да залезе, за да запалят факлите и с ритмичен звук, който напомня тракането на влак, да започнат представленията с емблематичните танци кечак.
Виждали сте поне на картинка танцьорки като статуетки да кършат изразително пръсти.
Но не сте чували задъхания, почти оргазмен ритъм на мъжкия хор, който тактува с придихания и пляскане на ръце само с една дума „кечак“.
На чуждестранните туристи преди представлението се раздават брошури с пояснения за танца и благодарение на тях иначе „безсмислените“ диалози (главно с чупене на стойки и въртене на пръсти) придобиват мощно въздействие.
Петдесетина мъже в саронги (дългопола препаска около кръста), са наредени в кръг около сцената и припяват „чак, чак, кечак“ в различно темпо, което диктува и ритъма на представлението.
„Ръководителят движение” на танците, нещо като тамада, от време на време извисява глас, колкото да „строи” героите за ново действие, припукват факли. Красиви момичета в златисти костюми и грим, достатъчен да се пребоядиса презокеански лайнер, разиграват сцени от епоса.
Главно за борба със змейове, зли богове и крадене на принцеси. Най-накрая публика и артисти се омесват в обща хомогенна маса със смайваща пъстрота и се започва едно снимане… на радостта от живота.
А нейният апотеоз е типичният балийски масаж. Особено в СПА-центъра на курорта BVLGARI – ефирна постройка от филигранна дърворезба. През дантелата й прониква слънцето и рисува причудлив театър на сенките по шкафовете.
Както пише в „предговора” на дебелото почти един пръст „меню” на процедурите в СПА-центъра, той е „драматично и романтично разположен на висока скала с главозамайващ изглед към Индийския океан.
Обстановката съчетава балийската култура с елегантността на съвременния италиански стил”.
Е, как човек да не си избере „Кралски лулур”?! Още повече, че е определен като „знаков ритуал” за Бали.
Обработката на тялото с местни треви и кисело мляко е описана за първи път през 17-и век, но идва от древността. В превод думата означава „обвита кожа” и навремето е била задължителна процедура преди сватбата.
Правела се е всеки ден от седмицата преди церемонията, та булката да бъде възможно най-чиста и готова за зачеване още в първата брачна нощ.
Терапията удължава красотата и младостта, като прави кожата мека и сияйна.
„Кралският СПА-павилион” е кацнал точно на скалите.
Дори да се разхождаш чисто гол, няма кой да те види освен чайките.
Приветлива мъничка балийка започва с масаж на стъпалата за добре дошли. Натиска някакви незнайни точки с пръст и с цял набор от дървени пръчици и само от това разпознава всичките ти болежки.
След това нежно изчетква кожата на цялото тяло със снопче незнайни, умерено твърди косми.
Есенцията на прочистването от мъртви клетки е ексфолиращият лулур скраб от оризов прах, местни билки (жълти на цвят) и етерично масло за тяло.
Струва ти се, че безкрайно дълго стоиш беззащитно гола под ефирния бриз. Отново те намазват с нещо и започваш да зъзнеш, въпреки 29-те градуса наоколо. Оказва се задължителен ефект от охлаждащото водорасло Марине Алгае.
След като изсъхваш, те изчеткват отново. С настойчивостта на теляк. И виждаш с просто око как мъртвата кожа те напуска.
Смес от кисело мляко и прясна мента би трябвало да превърне тялото ти в чисто сияние, докато чакаш същата процедура (в по-мека форма) за лицето.
Тя завършва с масаж по „рефлекс-зоните”, което ще рече акупресура на определени точки по брадичката, веждите и около носа. Така стресът си отива, ако не завинаги, то поне задълго.
Джакузито вече „ври”, пълно с току-що откъснати розови листенца. Цопваш, за да отмиеш киселото мляко, и се отпускаш тотално преди едночасовия типичен индонезийски масаж. Той е предимно с цяла длан.
В първата си част е на суха кожа, а във втората – използва етерични масла и билки.
Натискът е по посоката на кръвните потоци, а целта – да се отключи всяко възелче по тялото.
Затова всяка част се минава по два пъти. Накрая просто не ти се иска да ставаш….
Нито да напускаш блажения остров Бали!
