В параклиса причудливо съжителстват репродукции на Йеронимус Бош и батик с раковини
Бахамите! Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол и почти толкова бял пясък, тюркоазени води, облаци като вълма захарен памук… Два огромни круизни кораба се очертават като детайлно изрязани апликации на техния фон.
Пасажерите се втурват да превземат Халф Муун Кей. Той е един от 700-те Бахамски острова. Този обаче е частен. Собственост е на круизната компания Holland America line.
Халф Муун Кей е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите. Стотици шезлонги от тиково дърво с дизайна на Холивуд от 30-те години. По-състоятелните могат да си наемат къща на плажа със собствен иконом, готвач и шампанско „Вдовицата Клико“ на корем за 12-те часа престой на острова.
На когото не му се дават 3500 долара, се задоволява със сенките на чадърите,
плажния ресторант с карибски оркестър и пъстрия пазар за кичозните „прахосъбирачки“. Задължителен атрибут за туриста.
Кокетен параклис се гуши в облак от бугенвилии. Вътре е хладно и дъхаво. Вместо икони по стените странно съжителстват шалове-батик с миди и раковини и копия … от
картини на Йеронимус Бош и Ван Гог.
В ъгъла подрънква шампанско. Оказва се, че предстои венчавка.
Свещеникът прилича повече на морски капитан в бялата си униформа обкичена с акселбанти и златни ширити. Не знам доколко е валиден бракът сключен там. Но младоженците се бяха взели съвсем насериозно – бяла рокля, воал и шлейф, пухкави шаферки със сатенени рокли.
Странно, но докато пият виното си на плажа съвсем не изглеждат нелепо. И получават блажни поздравления от десетки непознати по бански с мазни от масло против изгаряне ръце.
А местните жители се чудят как да угаждат на всички. Човек хич не може да си представи, че предците им са били… канибали. Когато през 15 век тук акостират
последователите на Колумб заварват индианците араваки и карибците.
Те пристигнали от Южна Америка с лодките си.
Те се придвижвали с еднодръвките си от остров на остров и нямали проблем с навигацията. Целта им винаги се виждала на хоризонта. Островитяните викали на белите буканери. Карибците харесвали месото им. Режели го на тънки и дълги парченца, опушвали го над огньовете и го наричали буканс.
Днес потомците на араваките, карибците и хилядите африкански роби пътуват от съседните острови Елеутерия и Кет. За да прислужват на превзелите 9,7 квадратни километра рай круизисти.
Още островни истории на https://magdalenagigova.blogspot.com/
