Дромомания

Сарафската къща в Самоков – виртуална разходка (видео)

Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ "13 века"
Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ „13 века“

В Самоков Национален дарителски фонд „13 века България“ се грижи за уникалния архитектурен паметник, построен през 19 век в стил „градска симетрична къща”. Разгледайте я напълно безплатно и без да излизате от дома си!

Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ „13 века“

Фамилният дом на сарафското семейство притежава богата стенописна украса с изящни обрамчвания около отворите, с измазани ниши с профилирани престилки, красиви дървени колони, сложно орнаментирани резбовани тавани.

Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ "13 века"
Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ „13 века“

В къщата има старинна баня-хамам, интересни кьошкове и др. Организирана е постоянна изложба на уникални стари мебели.

Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното й вътрешно разпределение. Прозорците са обрамчени с профилирани первази и вежди с великолепни железни решетки. Корнизът е измазан и богато изписан.

Сарафската къща в гр. Самоков е обитавана от известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век. Възрожденският град ги задържа трайно.

Къщата е обитавана от известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век.
Къщата е обитавана от известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век.

Спечелили си име и авторитет на влиятелни предприемачи на Балканския полуостров, създали стопански, търговски и финансови връзки с европейския пазар, представители на фамилията захващат в Самоков невиждано строителство на къщи, наричани „дворци“, от които е останала една от най-малките, удивляваща ни и днес.

Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ "13 века"
Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ „13 века“

Изградена е през 60-те години на ХІХ век от пловдивски строители. Архитект е майстор Стефан от Одрин – проектирал типична градска симетрична къща.

Около главния салон, напомнящ кубе, увенчан с великолепен резбован таван и обединяващ архитектонично етажите, са подредени служебните и жилищните помещения.

Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ "13 века"
Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ „13 века“

Дърворезбата по таваните и стенописната украса са напълно автентични, свързват се с разцвета на Самоковската художествена школа и са неин най-представителен образец.

Освен за обитаване от членове на сарафската фамилия, къщата е използвана и като банка и търговска канцелария.

Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ "13 века"
Сарафската къща в Самоков се стопанисва от НДФ „13 века“

Националният паметник на културата е архитектурна забележителност, посещавана от български и чуждестранни туристи – стопанисва се и се поддържа от Национален дарителски фонд „13 века България“, на който е дарена.

А ето и историята на Сарафската къща, разказана от Димитър Балабанов в сайта на Общинската библиотека наСамоков „Паисий Хилендарски“

Историята е твърде романтична, за да ѝ се доверим изцяло. Господин Моше Авраам Арие живял във Виена със своите трима сина.

Те били много красиви, но единият от тях притежавал извънредна хубост. Красавецът един ден бил срещнат по улиците на императорския град от самата императрица Жозефина.

Замаяна от неговата красота, тя наредила на своите телохранители да го приберат в двореца. Два пъти в деня го посещавала самата Жозефина.

На тези грижи се възпротивил императорът и през 1744 г. цялото семейство Арие било изгонено от световния град и се заселило във Видин, Османската империя.

На Арие наистина било отредено да живеят в дворци, но тази привилегия те сами си извоювали, достигайки завидно благосъстояние.

Започнали с търговия, но скоро кърджалийските размирици ги прокудили от дунавския град. Единият от членовете на фамилията Авраам Моше Арие идва в София, където бил забелязан от аяна на Самоков Ахмед Емин Ага.  

Емин Ага не само станал причина Арие да дойде в Самоков, но го подпомогнал с пари и му отстъпил една от своите къщи. Защото, както твърди хроникьорът, по това време в Самоков нямало кой да търгува с манифактурни стоки.

Наследниците на стария Арие развили още по – голяма дейност в Самоков. Търгували с желязо, шаяци и кожи. Закупували десятъка на цели окръзи – Самоков, София, Ниш и Призрен.

От средата на 19. Век били собственици на няколко мадана и мислели вече за построяването на модерна доменна пещ за добив на стомана. От Виена пък закупили 100 чарка за гайтан.

Търговията им се простирала по панаирите на Узунджово и Серес, Солун и Македония. Но на всичко това те гледали като на странични дела. Най-много обичали да разменят монети и да дават пари под лихва.

Както признават, „търговията с валутите (старите монети) била много чиста и приятна”, „и който има нужда от пари, прибягвал само до нас”. От 1844 г. започнали да ги наричат „сарафите”, вместо Арие.

Те имали своя търговска къща в Цариград, както и кредит в много европейски страни.

През 1858 г. братята Арие станали инициатори за построяването на Синагогата, затова на външната врата със златни букви стоят имената на Йеуда, Габриел и Авраам Арие.

Още по – дивни били къщите на Арие, които по един своеобразен начин се вписвали в хармонията на възрожденския Самоков.

Синагогата в Самоков
Синагогата в Самоков

„Те всички бяха много големи и всички с градини, чешми, дървета”. В къщата на Челеби Йеуда имало водоскок в голям салон. В домът пък на Давичоначи имало такъв водоскок, чиято вода се издигала на 10 м височина.

През 1866 г. за къщата на Челеби Авраам бил доведен инженер от Пловдив, зидарите също били от Пловдив, а архитектът бил майстор Стефан от Одрин.

„Всички салони боядисаха с блажна боя, всеки един в отделен цвят. Мебелите пък били от Виена, от най – доброто и най – красивото. И така беше много добре поставена и подредена като един малък дворец. Всички посещения и банкети, които той устройваше на валиите и пашите, идващи в Самоков, ставаха в тия салони”.

Днешната „Сарафска къща”, единствената останала от това удивително строителство, е една от малките – с площ от 380 кв.м. Макар и с по – интимен, жилищен характер, тя е най – яркият представител на т.нар. градска симетрична или „пловдивска” къща.

Шест големи стаи и три друго с по – малки размери, разположени около вестибюла, съставляват единствения етаж на къщата. Всички те са с богата вътрешна украса, със сложно профилирани орнаменти и резбарски мотиви.

По тези елементи къщата подсказва пряко сходство със съседната Синагога. Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното ѝ разпределение.

Източници: https://www.samokovlib.com/sarafskata-kushta/

http://fond13veka.org/index.php?p=68&l=1

А сега ви каня да се присъедините към виртуалната разходка на НДФ „13 века“ из Сарафската къща

Please follow and like us:
error0
fb-share-icon0
Tweet 20
fb-share-icon20

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *