В Покана за пътуване на 29 март 2020 по програма Христо Ботев на БНР от 18 до 19 часа: Соня Момчилова за мистиката на маите. Маги Гигова за един от любимите екзотични курорти на българите извън плажовете и секстуризма
Казват, че името на Гватемала на езика нахуат означава „място с много дървета”.
В държавата има 33 действащи вулкана и като добавим факта, че между 1944 и 1996 е била в плен на гражданска война, започваме да се чудим с кой акъл политическият пиар Соня Момчилова е тръгнала към страната, в която живеят най-голям брой преки потомци на маите.
И дали трите исторически паметника, включени в списъка на ЮНЕСКО са достатъчен аргумент човек да отиде в столицата Гватемала и не само.
Страната неотдавна влезе в новините със съобщението на Би Би Си за голямо археологическо откритие – повече от 60 000 скрити досега останки на маите. Лазерна технология е помогнала за разкриването на къщи, дворци, пътища и укрепителни съоръжения. Археолозите са картографирали над 2 100 квадратни километра в Северен Петен.
National Geographic добавя, че резултатите от изследването, направено с помощта на технология за дистанционно получаване на информация за отдалечени обекти чрез сензори, доказват че в Централна Америка е имало развита цивилизация, която не е отстъпвала на култури като Древна Гърция или Китай
Соня, обаче е видяла в столицата Гватемала и в бившия главен град Антигуа препратки към социализма и към нашето битие в момента, както и мистични веяния.
За приземяване на фантазията, предписвам умерена доза от рубриката „50 места от българската история отвъд България” – този път с къс пас към Босилеград. Ей го къде е! И паметникът на Левски е там.
Както ви се похвалих в миналото предаване, преживях едно разтупкващо сърцето приключение в Тайланд – не онзи на копринените плажове и блажните от слънцезащитно мляко туристи.
Вече ви разказах за Чианг Май и жените жирафи от племето Палонг. Днес ще ви отведа до неподозирани кътчета в иначе популярния и сред българските туристи курорт Патая.
Напоследък Тайланд е на път да измести Дубай от мечтите на средностатистическата кифла. Иначе българи от поне 20-тина години посещават Страната на усмивките. В съзнанието на повечето от тях Патая е курорт с две коренно противоположни превъплъщения. Разстоянието от столицата Банкок до крайбрежния град е 147 км по магистралата и… попадате в плен на раздвоението.
Ако целта на почивката ви е изумруденото око на Индийския океан, което намига с приятелски блясък – избирате залива Жомтиен. Там са разположени предимно големи хотелски комплекси на прочути туроператори или вериги.
Ако сте решили да обогатите интимния си жизнен опит и да разширите еротичния си мироглед, просто отседнете в центъра на Патая. Това, обаче не ви дава мигновен пропуск за разюздано поведение. Извън зоната на порока ако си позволите да закачите тайландка, рискувате стълкновение с полицията и местните закони.
Вашето време е по здрач, когато се гмурвате в гмежта на уокинг стрийт. Пешеходният филиал на Содом и Гомор едва ли е по-дълъг от километър, но неподготвеният психически и ранимият морално има опасност наистина да изпадне в потрес. Няма форма на човешко падение, която да не се предлага в заведенията, клубовете и залите от двете страни на човекопотока. Срещу заплащане, естествено.
Аз ви развеждам из различната Патая.
Планината на Златния Буда е на тридесетина минути шофиране извън чертите на града. Отвесната скала, върху която с чисто злато е очертан образа на божеството е висока 130 метра. Възвишението се охранява строго, защото драгоценният метал е на стойност 3 млн. долара. Разбира се, на тайландците дори не би им минало през ума да си откършат парченце за спомен, но монументът е посещаван от хиляди туристи от цял свят.
В задния двор на Златния Буда е Силвър лейк. Повечето европейци в началото се питат „Защо се довлякох в това подобие на Тоскана насред Азия”, но после любопитството надделява. Известна в миналото тайландска киноактриса се влюбила в лозята на Калифорния и решила да си посади свои. Купила червени, бели и розе сортове от Австралия, поканила тамошен майстор винар, но когато започнала да строи имение европейската еклектика ескалирала – холандски вятърни мелници, господарска къща от Италия, цветни градини тип „Версай”, древногръцки колони…
Недалеч е Аквапаркът Рамаяна. Представят го като най-голям в Тайланд, трети в Азия и 17-и в света. Той е едва на една годинка, но вече е придобил статута на задължителна забележителност в Сиамския залив.
И докато сме на водна вълна, да спомена и Океанариумът Underwater World – царството на морските обитатели от Сиамския залив и Южните морета.
Несвойствен гъдел предизвиква поканата да погалиш питон албинос още на входа, но като претръпнеш ваденето на морски звезди от ваната и храненето с пилешки хапки на водни костенурки (на дълги пръчки, че могат да клъцнат и някой пръст) си стават част от обиколката.
Ще бъде жалко, ако не видите филигранните резби на Светилището на истината. Фактите около него ме накараха да го оприлича на тайландската версия на катедралата на Гауди в Барселона. Постройката също е частна инвестиция и строежът й се точи с десетилетия – започната е през 1981 година и според плановете трябва да е окончателно готова през 2050, затова ми нахлузиха предпазна каска.
Светилището на истината, което е най-големият дървен храм в света, построен без нито един пирон, е разделено на четири зали – тайландска, индийска, китайска и камбоджанска.
Четирите стихии огън, вода, земя и въздух са в основата на идеята за обителта, където всяка миниатюрна фигура е изпълнена с философски смисъл и послание.
За строежа е използвана най-скъпата дървесина – желязно и тиково дърво.
Може би тук е мястото да спомена, че във всички храмове входът за местните е безплатен, което далеч не важи за туристите.
Ако сте в Тайланд с децата си или просто обичате вълшебни приказки, не пропускайте спектакъла Каан. Нещо като тайландски Цирк дьо Солей, ама освен летящи метални дракони, които с бръснещ полет кръжат над главите на публиката и изкусни акробати, които извират отвсякъде, на сцената излизат истински слонове.
Така и така стана дума за слонове, аз да си кажа за най-любимото ми място в Патая – зоопаркът Као Кеоу. 8000 относително свободни животни на 800 хектара девствена джунгла! Повечето са отделени от посетителите само с ров, пълен с вода. Единствено големите котки се радват на специално отношение с решетки.
В Зоологическата градина човек се чувства като герой от детска приказка – сприятелява се отблизо с обитателите и се зарежда с положителна енергия за месец напред.
И това е Патая, онази, която рискувате да пропуснете.
Хвърляйте и по едно око на страницата ни във Фейсбук – https://web.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks
