Дамите от племето в Бирма живеят на високо плато в планината и слизат до езерото Инле само, за да изкарат по някой долар от туристите
В Мианмар (по-известна като Бирма) при жените-жирафи. Това е една от трите страни, където се срещат дамите, които смятат за висша форма на красота и изящество да мъкнат по вратовете и коленете си между 8 и 15 кг метал. Племето Падонг в Мианмар (по-известна като Бирма). Племето Кайан лахви в Северен Тайланд (популярно и като Палонг, клон на Падонг). И народът Ндебеле в дебрите на Ангола.
Високото плато в Мианмар, където живеят жените-жирафи в Бирма, е в провинция Шан (на площ около три Българии). Дълговратите слизат край езерото Инле
само колкото да приберат от любопитните туристи лептата им в долари.
За правото да ги видят и да се снимат с тях. С изкараните пари хранят цялото племе. Иначе се препитават с оскъдно планинско земеделие.
Народността Падонг наброява общо към 40 000 души, които се женят единствено помежду си.
В селото Ниаунг дамите с метални пръстени на врата скромно стоят пред туристите. Тотан и Тоджу са сестри. Мапю е внучката на първата и още не е омъжена. Когато отронват по някоя дума на странния си език, думите им бълбукат като от повърхността на бутилка.Част от атракцията е да покажат
как тъкат на стан, закачен за тавана, защото не могат да навеждат глави
„Мениджърът им“, който поназнайва английски, ловко събира таксата После красноречиво изважда изпод навървените по вратовете им обръчи памучно парцалче в отговор на въпроса не им ли пари нагретият от 35-градусовата жега метал.
Най-възрастната е най-близо до съвършенството. На врата си тя има 26 пръстена, а според вярването на Падонг всеки метален ринг има свое сакрално значение и ги доближава до Буда. Максимумът е 35.
На 7 годинки момичето Падонг получава първите си 10 пръстена.
Те единствени може да се махат. Когато вратовете им свикнат, на всеки 5 години се прибавят още 3 обръча.
Още за Бирма (Мианмар) на https://dromomania.bg/2019/08/11/%d0%b2-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%80-%d0%bb%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d1%82-%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b2%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%be-%d1%85%d0%b0%d0%bf%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0/
Легендата разказва, че започнали да си слагат метал на врата, за да се пазят от ухапвания на тигри. Друга версия твърди, че така заприличвали на свещените за тях дракони.
Но за Падонг дългите вратове са
символи на женска красота
По системата „трай бабо за хубост“ те мъкнат под коленете, на лактите и на вратовете си металните тежести.
Рентгенови снимки разрешили споровете на учените как се постига съвършенството на деформацията – дали се разтягат прешлените, или връзките между тях. Оказало се, че от тежестта на украшението (при пълно „ожирафяване“ – между 8 и 15 кг) силно се смъква гръдният кош, от което вратът става лебедово дълъг.
Падонките едва се движат, но
не са освободени от никаква къщна работа.
С клатещата се походка на закоравял моряк те мъкнат вода от километри. Работят в градината и наведени като жирафи над ограда тъкат лонджита (дълги запрятащи се поли) за мъжете си.
Жените Падонг говорят пискливо като душена коза
Те не могат да пият от чаша и използват бамбукови цеви.
Няма как да накланят главите си, затова ядат прави кашести гозби. Спят върху дълги дървени трупчета вместо възглавници. Вратните им мускули са напълно атрофирани.
Жена-жираф в Мианмар 
Жена-жираф в Мианмар
Текстът е част от книгата на Магдалена Гигова и Милена Димитрова „Франджипани и фаранги – две българки при жените-жирафи в Бирма“
Още пътешествия и пъстри срещи с шарени хора на http://magdalenagigova.blogspot.com
