В швейцарското градче правят бижута от коси и бродят кукери
Апенцел е малко алпийско градче, прочуто с изрисуваните фасади на къщите си, необичайните ковани табели, бижутата с дамски коси и непривичния си диалект.
И… с умението да превърне дори смешното си говорене в самореклама.
От връх Сентис над Апенцел се виждат 6 държави. А в самото селище всяка фасада е манументално произведение на изкуството.
Всичко започнало от първия аптекар, който се чудел как да намери работа на непрокопсания си зет – художник. Заръчал му да изографиса бялата стена над фармацевтичния дюкян. Комшията харесал, малко позавидял, пък си поръчал и той. И така – целият град.
Тук също се делят на протестанти и католици. Затова планината около Апенцел е цепната на два полукантона. Все още разликата между тях е сякаш отрязана с нож.
В католическата част има широки тротоари, шарени къщи, много цветя и живи декоративни петли в дворовете. В протестантската тротоарите са по 50 см, местните си изкарват хляба не от туризъм, а с промишленост и къщите са мрачно издържани в сиво и кафяво.
Апенцелци са много консервативни и се гордеят с това. Зорко пазят рецептата на билките, с които овкусяват сиренето си. На Коледа между селцата шетат кукери, съвсем като нашите.
Костюмите се предават от баща на син в семействата. Също като женските гиздила. Една дамска носия струва между 5 и 8000 евро и само за бродирането на яката отиват 500 работни часа.
Единствено акселерацията пречи на приемствеността. Младите момичета стават все по-едри и бабините дрешки са им тесни. При жените най-интересни са бижутата от коса, преплетена със златни нишки.
А при мъжете – жълтите панталони от козя кожа и… сребърната лъжичка, закачена като обица на ухото. С нея навремето обирали каймака от млякото.
Друга странност на апенцелци е гласуването. Тук то става не с урни, ами пряко, чрез вдигане на ръка. От 5000 жители в Апенцел 3200 имат право на глас и са снабдени с вотинг-паспорти. За да си изберат кмет или да участват в референдум всички се стичат на градския площад.
На първите редове са седнали старците, останалите са прави. Нарочни преброители отмятат гласовете.
Най-шокиращо е, че жените са добили право на вот едва през 1992 г. И то след изрично нареждане на съда в Лозана Не че изначално швейцарките гласуват отдавна.
В демократичната неутрална държава поданиците в поли пускат бюлетини едва от 1972 г.
