В Покана за пътуване на 19 април 2020 по програма Христо Ботев на БНР от 18 до 19 часа. Светлана Дичева за странните порядки в Аржентина. Маги Гигова на слонско СПА в Гоа
Първата гостенка в Покана за пътуване става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21.
Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър.
Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на Покана за пътуване като дете, което разопакова нова играчка. В БНР тя преживя първия си радиоефир.
Разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 година ще бъде затворено за ремонт.
Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони – за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред.
Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски и архитектурни сбирки, но сърцето й на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.
Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове.
Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга – в Манчестър има музей просто на промишлеността.
Радиодебютът на телевизионната водеща й понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в Покана за пътуване и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.
Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“ посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия.
Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.
Светлана Дичева пък е видяла най-широката улица в света – Авенида 9 де Хулио в Буенос Айрес. Тя е дълга едва километър, но е широка цели 110 метра с по 7 платна от всяка страна. Наричат аржентинската столица най-европейският град в Латинска Америка.
За гостуването на Светла може да се каже, че е „приятелски трансфер”, защото е водеща на „Закуска на тревата” и „Графити по въздуха” по програма Хоризонт.
Тя разказва за някои от странните порядки в Аржентина, магията на тангото, музея на Евита Перон и как държавата е дала милиони, за да се свали цял стенопис от Сикейрос и да се пренесе в художествена галерия.
В „Покана за пътуване” отиваме и на слонско СПА в Индия. В Гоа, най-малкия индийски щат, човек никога не скучае.
Особено ако обича партита под звездите, опияняващ аромат на индийски коноп и шеметно реене по бански върху мотоциклет от плаж на плаж. И всичко това сред бухнала зеленина, приказен климат (особено между ноември и март) и християнски цени.
Прави са били португалците, които през 1961 г. са напуснали колонията си на Арабско море с въпиеща неохота след 450-годишен блажен престой там. Към 25-ия индийски щат се насочват 12 на сто от туристите, завтекли се към необятната страна. И правилно!
105 км брегова ивица, плажове с имена, които премяташ в устата като сладък бонбон – Калангут, Анджуна, Вагатор, Бага…
Най-ярък пример за „мирното съвместно съществуване“ е гордостта на местните със старинните католически черкви и киченето на светиите там с типични за индуистките храмове гирлянди от цветя.
Гоа е най-плавният начин да възприемете Индия, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото в този щат португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с тропическия колорит, леко влиза под кожата. За да остане имплантиран навеки.
В този щат дестилериите за силно и дъхаво порто са десетки. Почти колкото са плантациите за подправки. Все пак оттук са товарели безценните си стоки мореплавателите.
Канела, мускатови орехи, ванилия, черен пипер, шафран, ол спайс (подобни на пиперени зрънца, които събират в себе си няколко аромата)… списъкът е безкраен и благоухаещ.
Най-гъделичкаща от атракциите в плантациите е слонското СПА. Слава Богу, това не значи масаж от грамадния бозайник. Макар че и да беше, пак щях да опитам.
Без капка колебание платих 12-те долара и нахлузих банския. По нещо като вишка се добрах до гърба на слоницата Тами.
По знак от дресьора, тя мощно загреба с хобота си вода от малкото басейнче пред нея и преди да се усетя, ме заля от глава до пети. Весело пищях с леко истерична нотка, а симпатичната гигантка повтори операцията още десетина пъти, докато се убеди, че нямам сухо място.
Гледачът й ме прикани да сляза, но с това ритуалът не свърши.
Слоницата пожела да ме „цунка” с хобота си, а когато дресьорът й прошепна на хинди нещо като „Кажи, слонче, тенк ю”, Тами започна да издава призивни пронизителни звуци, приклякайки в тромав реверанс.
И ако се интересувате дали водата не е била лепкава от слонски лиги – не, не беше.
