Дромомания

Dea Things, или вълшебството да твориш

Автор Ирина Люцканова

Изкуството е духовен път. Всеки творец, тръгнал на това нелеко пътешествие, е чул зова на душата си за повече красота и хармония. И почти всеки творец застава смело с голи гърди срещу сивотата на ежедневието и безсмислието на нашето битие, за да покаже, че в сърцето му има много красота, която иска да сподели със света.

В книгата си „Смелостта да твориш“ Роло Мей казва, че да запазиш чувствителността си в епоха, застанала в предверието на ада, наистина изисква смелост.

Ние като човешки същества сме изправени пред избора да се скрием в тревога и паника или да поемем отговорността да бъдем участници във формирането на нашето бъдеще.

Ако изберем пътя на израстването ни като съзидателни и градивни личности трябва да се научим да изразяваме своите собствени оригинални идеи, защото в противен случай предаваме същността си.

И тук идва смелостта. Смелостта да творим и живеем креативно и смислено. Смелостта да бъдем!

Това отличава човека от останалата част от природата, защото жълъдът става дъб чрез автоматичен растеж, а човекът израства на база на неговите избори, решения и решимост.

Красотата в изкуството е вечна. Тя може да бъде видяна в музеите, да бъде чута в концертните зали, да бъде споделена като емоция в театъра и киното или прочетена в книгите. Но красотата на изкуството присъства и в детайлите на нашето ежедневие.

Като това да носиш произведение на изкуството на ръката или врата си. И това чувство да допълва усещането на човек за хармония и себеизразяване.

Случайни срещи в живота няма. А срещата ми с Доби е сблъсък на Вселени.

Доби Иванова (Dea Things), e една вълшебница, която твори толкова красота, че е трудно да си представиш, че не живее в приказка. Аз лично отказвам да повярвам, че не е фея. Доби твори усещане за свеж пролетен ден в едно бижу. Тя изработва с материали самочувствието на една жена, че е кралица, докато носи нейните бижута.

Как се описва самата тя в типичния за нея хумористичен стил: „Метър и шейсет, закръглена, експресивна, не особено заинтересувана от обществени порядки и мнения, отглеждам две момчета, две кучета и две котки-кретени. И творя.“  

Доби се занимава с различни видове приложни изкуства откакто се помни. Започва с кръжоците в начален курс, прогимназиално училище в паралелка с изобразително изкуство, гимназия също с рисуване.

Животът й обаче се стича така, че години наред не се занимава с творчество. Работа, деца, битовизми… Душата й мълчи и страда. Тя не е щастлива, защото не е себе си.

„И си мислех, че порасналите хора трябва да са сериозни и свръх-отговорни, да жертват разни неща в името на семейството и света изобщо, без да ми хрумне, че професията и удовлетворението могат да се съвместят. И, че когато аз съм щастлива, и хората около мен също са!“, казва тя.

Доби разбира, че без щастие не се живее или поне не и по начина, по който тя иска да живее – стремително, вироглаво и завихрено. А щастлив е човек, когато може да изразява себе си и да прави другите щастливи чрез нещата, които твори. И тогава започва да се занимава с всичко, свързано с приложните изкуства.

„Отворих магазинче, появи ми се свободно време и всички неща, които бях потискала години наред, тръгнаха да излизат навън. Рисуване, картички, пана, цветя от хартия, керамика, бижута… Докато не пипнах телта. И все едно ми каза – хайде, бе, откога те чакам!“.

През годините изскачат и нови предизвикателства, с които да експериментира и комбинира различни матирали и техники. Полимерна глина, минерали, напоследък и смола. Когато я попитат как измисля бижутата си, тя съвсем честно отговаря, че не знае.

„Никога нямам предварителен план, по който да работя. Избирам цветове и останалото се случва някак от само себе си.“

Когато хване клещите, светът просто изчезва. И често Доби забравя не само кой ден от седмицата е, но и че е време за сън или храна. Творчеството е сблъсък, стълкновение и страст. Веднъж Дега е казал, че художникът рисува картината си със същото усещане, с което престъпникът извършва престъпление.

С Доби говорим за щастието – ами то е това. Да намериш себе си. Да се изразиш чрез творчество – пък било то и правене да най-хубавите банички в града.

„А най – хубавото е, че не само аз харесвам това което правя. Моите бижута не са за всеки. Не са стандартни, не са конфекция, имат специфичен заряд и излъчване. И отиват при правилните хора.

Рядко имам случайни клиентки. И е безценно , когато някоя дама познае своето бижу. Погледът!!! Усещам начина, по който се чувства“, каза ми тя. А аз знам за какво говори, защото бижутата, които съм си купила от нея ми разказват истории за приказни царства. 

„Обратната връзка от клиентите ми не е просто от суета, за да полаская егото си. Щастлива съм, когато виждам, че са усетили вложеното от мен. Щастлива съм от начина, по който ги карат да се чувстват моите бижута. Изразът „направено с любов“ е ужасно клише, но те са създадени наистина с чиста любов.“

Понякога се случва при нея да дойде девойка или жена. Гледа и пипа всичко с възторг, обаче нейното бижу го няма.

„А аз вече знам какво е! И ме сърбят ръцете специално да го изработя за специалния човек. Обикновено така и се случва. И с нищо не може да се сравни да усетиш настроението, удовлетворението, щастието, което си донесъл.“

Защото бижуто не е просто някаква декорация или висулка. То е начин да изразим себе си. И говори много, дори повече от стила на обличане. А бижутата, които прави Доби са завъртяни. Блестящи. Забележими. И трябва да имаш една особена изчанченост, за да се чувстваш добре с тях. Да не се страхуваш, че се забелязваш. Да не се притесняваш, че ще си различен.

Dea Things, или вълшебството да твориш
Dea Things, или вълшебството да твориш

В контекста на разговора с Доби, Маргарет Янг ми напомни формулата за успех и щастие: „Хората често се опитват да живеят живота си отзад напред: искат да притежават повече неща или повече пари, за да се занимават повече с онова, което им харесва и да бъдат по-щастливи.

А всъщност нещата стават в обратен ред. Първо трябва да бъдете онзи, който сте, а после да вършите нужното, за да се сдобиете с онова, което искате“.

Вчерашният ден е отминал, утре е илюзия. Разполагаме само с днес да бъдем щастливи, красиви, да обичаме и да творим. И няма как да правим хората около нас щастливи, ако ние не сме!

Please follow and like us:
error0
fb-share-icon0
Tweet 20
fb-share-icon20

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *