На това приказно късче земя боговете са повече от хората и всеки си има по няколко персонални небесни покровители.
На Бали всеки ден славят живота – това е приказно късче земя, населено с 3 милиона приятелски настроени и артистични жители.
И мястото, където боговете са повече от хората.
Защото всеки балиец си има поне няколко персонални небесни покровители, на които по пет пъти на ден прави жертвоприношения като принася дарове. Те, разбира се, са скромни – цветя, ориз, вода и ароматни пръчици.
С тях благодари за реколтата, за късмета да живее в рая и за подарения му хубав ден.
На индуистките богове се дължат и… задръстванията на Бали.
Защото според местната религия над храм не може да минава нищо.
И ако решат да построят магистрала на два етажа, тя трябва да криволичи повече от змия, за да не засенчи нито един параклис или молитвен дом. Твърди се, че на Бали те са повече от 20 000.
А като се има предвид, че на острова всяка къща си има и домашен олтар, мисията е невъзможна.
Тропическият рай (на 8 градуса южно от Екватора) по средата си има задрямал вулкан, но останалата част от острова е терасирана на оризища и плантации.
Затова храната е безобразно евтина, дрехите – също.
А места за преспиване има за всеки джоб – от петзвездни хотели до чисти скромни стаи под наем извън градовете. Дължината на острова е 153 км, ширината му е 112 км, с площ 5633 км2. Най-високата точка е връх Агунг – 3142 м, активен вулкан, който още къкри.
Хубавото на столицата Денпасар, както и на целия остров, е
забраната за строителство по-високо от два-три етажа, при което е препоръчителен традиционният стил – лек, въздушен и изящен. Дори моловете им приличат на храмове!
Градчетата на Бали са малки, но сякаш преливат едно в друго. Санур се вие около дъхоспиращ плаж, опасан с хотели и палми. Кута е любима за младите с шумните си веселби. На Нуса Дуа на полуостров Букит са най-красивите и луксозни хотели.
Убуд пък е нещо като балийския Монмартр – средище на художници и скулптори с наниз от галерии в близост до наситено зелени оризища.
Тяхната красота е неописуема. Може би защото въздухът трепти с някаква особена мараня, която придава неповторимо очарование на картините и снимките.
Сякаш целият пейзаж вибрира като в платно на импресионист.
Туристите, които идват в Убуд, са една класа над средните. Не толкова като пари, колкото като култура. Защото любителите на бирата и джетовете не се вълнуват от традиционна балийска живопис, дърворезби и танци.
Гаруда Вишну Кенчана
Гаруда. Така се нарича най-голямата зала под открито небе в Индонезия, която побира 10 000 души. Тук са пели Стинг, „Горилаз“, „Айрън Мейдън“ и „Парамор“…
Освен това всеки ден посетителите се наслаждават на кръшните извивки на балийски танцьорки.
Гаруда е каменна птица, тежко кацнала на един от хълмовете на Бали. Огромна!
Самата тя изглежда като хълм. При това е още недовършена. Гаруда е и митичният орел от герба на Индонезия. В индийските легенди „пилето“ е представяно като цар на птиците и в същото време
ездитно животно на бог Вишну.
Паркът Гаруда Вишну Кенчана (накратко GWK) се е ширнал на 230 хектара в най-високата част на Южен Бали. Може да е недостроен, но пак е поразителен с грандиозността си.
В центъра му са монументалните скулптури на бог Вишну и гигантската птица Гаруда (283 метра).
От високото освен пасторалната панорама на Бали при хубаво време може да се зърне и свещената планина Агунг.
Навремето от тези скали са добивали креда и безчинствата на човешкия башибозук са оставили дълбоки рани. Световните звезди веднага са оценили естествения и внушителен декор на мястото и са правили концерти там.
Пък и пазар от 240 милиона слушатели не е за изпускане.
За сцена се използва огромното открито пространство, оградено с отвесни грамади, които осигуряват отлична акустика.
В каменния амфитеатър пък чакат слънцето да залезе, за да запалят факлите и с ритмичен звук, който напомня тракането на влак, да започнат представленията с емблематичните танци кечак.
Виждали сте поне на картинка танцьорки като статуетки да кършат изразително пръсти.
Но не сте чували задъхания, почти оргазмен ритъм на мъжкия хор, който тактува с придихания и пляскане на ръце само една дума „кечак“.
Танцът баронг изобразява сцена от индуистката поема „Махабхарата“, в която Сухадева постига безсмъртие – история, неособено популярна сред индийците.
Баронг е митологично животно, достатъчно могъщо, за да помогне на Сухадева да победи злата вещица Рангда. Традиционната сцена, костюмите и оркестърът от ударни инструменти – металофони и гонгове, които се наричат гамелан, превръщат танца в незабравимо зрелище.
На Бали гамеланът е голям перкусионен състав, в който влизат инструменти, чиито имена звучат като екзотични племена: там-там, явански гонг, сленто, угал, кеманак, кенданг, кепяк, гамбанг, сарон, бедуг.
На чуждестранните туристи преди представлението се раздават брошури с пояснения за танца и благодарение на тях иначе
„безсмислените” диалози (главно с чупене на стойки и кършене на пръсти) придобиват мощно въздействие.
На сцената в Гаруда парк показват и танца кечак, който разказва история от „Рамаяна”. Тя започва с изгнанието на Рама и завършва с отпразнуването на победата му над Равана. Различното в представлението е липсата на оркестър.
Вместо това 50-ина мъже в саронги (дългопола препаска) са наредени в кръг около сцената и припяват „чак, чак, кечак” в различно темпо, което диктува и ритъма на представлението.
„Ръководителят движение” на танците, нещо като тамада, от време на време извисява глас, колкото да строи героите за ново действие, припукват факли.
Красиви момичета в златисти костюми и грим (достатъчен да се пребоядиса презокеански лайнер)
разиграват сцени от епоса. Главно за борба със змейове, зли богове и крадене на принцеси. Най-накрая публика и артисти се омесват в обща хомогенна маса със смайваща пъстрота и се започва едно снимане… на радостта от живота.
Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/
