Дромомания

Индонезия! За нея един живот не стига

Индонезия! За нея един живот не стига
Индонезия! За нея един живот не стига

При население от  273 млн. души на 17 504 острова избираш между мегаполиса Джакарта, късчето от рая Бали или кораловите плантации на Молукските острови.

Маги Гигова в Музея  на Джакарта
Маги Гигова в Музея на Джакарта

Откъс от книгата “Индонезия в очите на българите”

Special thanks to Enjoy Jakarta and Indonesian Embassy in Sofia

Ако искате да видите  всичко в Индонезия – един живот няма да ви  стигне! При население от  240 млн души, разпръснато на 17 504 острова, е  ясно защо. Трябва да изберете между мегаполиса Джакарта, да се насладите на късчето от рая – наречено Бали, или да се гмуркате сред уникалните коралови плантации на Молукските острови.

Може би ще ви привлече екзотиката: дивите племена и бивши човекоядци в Папуа, родината на най- големия гущер в света – безпощадно отровния комодски варан на Комодските острови, или да зърнете орангутаните на Борнео…

Индонезия! За нея един живот не стига. Монументът Монас
Индонезия! За нея един живот не стига. Монументът Монас
Индонезия! За нея един живот не стига. Изглед от Джакарта
Индонезия! За нея един живот не стига. Изглед от Джакарта

Индонезия е най-големият архипелаг в света със своите 30 групи острови. Столицата Джакарта е 13-милионен мегаполис, който се задъхва от трафика си. Някои пътуват по два-три часа до  работата и обратно.

Индонезийците се справят по два начина. Първият е “3 в 1” и означава, че в делник е забранено да се движат автомобили с по-малко от трима души вътре. Групират се съседи, приятели, случайни спътници. Иначе все на някой светофар ще те снимат и ще ти друснат свирепа глоба.

Другото спасение е “Транс-Джакарта” – разчистено специално за бързите автобуси трасе. И на никого не му хрумва да се възползва от тази част от шосето, по-висока с около 20 см. Спирките са на метър и половина височина, както и вратите на автобусите.

За разлика от другите градове с 13 млн жители, Джакарта диша с много зеленина из всичките 650 кв. км, на които се е разпростряла.

Под крилата на Гаруда

Индонезия! За нея един живот не стига. Вътрешността на монумента Монас, където  се пази документа за създаването на съвременната държава с подписа на президента Сукарно
Индонезия! За нея един живот не стига. Вътрешността на монумента Монас, където се пази документа за създаването на съвременната държава с подписа на президента Сукарно
Индонезия! За нея един живот не стига. Вътрешността на монумента Монас, където  се пази документа за създаването на съвременната държава с подписа на президента Сукарно
Индонезия! За нея един живот не стига. Вътрешността на монумента Монас, където се пази документа за създаването на съвременната държава с подписа на президента Сукарно конституцията на страната

Над тях се извисява националният монумент. Това е 132-метрова кула, от чийто покрив се откриват чудни гледки. В основата й златен портик се отваря под звуците на индонезийския химн, та посетителите да видят документа за създаването на съвременната държава с подписа на президента Сукарно.

Скромна хартийка, написана на архивна пишеща машина, с подпис и печат.

Гаруда е златната орелоподобна птица, символ на страната, и клюнестият й профил гледа от всички пана. А от терасата погледът обхваща небостъргачи и паркове на километри наоколо. Цялата кула е заобиколена от каменни барелефи, които разказват със свръхреалистичните си фигури сцени от историята и бита на Индонезия.

От тях научаваме не само за герои и пълководци, а и че за да стане индонезиецът мъж, е трябвало да прескочи доста високо вдигнат прът. В монумента “Монас”, както се нарича кулата, има специална стая за медитация, в която влизат само децата на Сукарно, за да се помолят с духа на баща си.

Въпреки 350-годишното присъствие на холандците, по-мимолетното колонизаторство на британците и французите и жестокия набег на японците, шндонезийците съвсем миролюбиво честват годишнините от “националното си пробуждане”, без да държат карез.

В музея “Фатахилах”
В музея “Фатахилах”
В музея “Фатахилах”
В музея “Фатахилах”

Затова и старият нидерландски квартал е отлично поддържан. В музея “Фатахилах” на особена почит са старинните мебели на бившите губернатори, а прокопаният носталгично канал вече не е плавателен, но всеки ден се чисти прилежно.

В двора на музея безплодните жени се надпреварват да пипнат огромно оръдие, увенчано с онова, на което руснаците викат “кукиш”, а в Индонезия минава за талисман за плодородие. За целта дамите трябва да пренощуват под оръдието. В другия край на Джакарта има “мъжка” голяма пушка, която въздейства на потентността по-добре от виагра.

От експозициите в индонезийската столица най-завладяващи са музеят с кукли  на театър на сенките и “Таман Мини” – увеселителен парк, в който всяка от провинциите на страната е представена с характерната си къща.

От първия музей научаваш, че при представленията с т.нар. кукли явайки един актьор изпълнява 15 различни роли и понякога играе  9 часа, без да спира. Но си има помощник, който му помага да подрежда персонажите, които общо са повече от 300. Обаче играел системно “само” соколо 120.

Чиракът набучва куклите на дълъг 2-3, че и повече метра прът от кокосова палма.

Музеят с кукли  на театър на сенките
Музеят с кукли  на театър на сенките
Музеят с кукли  на театър на сенките
Музеят с кукли  на театър на сенките

Филигранната изработка на кожата за 200-годишните експонати е поставила “Уайанг”, както се нарича музеят, сред списъка за световните богатства на ЮНЕСКО.

Кожата е тънка и фино изрязана като дантела, за да минава през нея светлината и театърът на сенките да бъде още по-въздействащ.

Разтърси ме ветрилото на живота, създадено от нереалистично тънко, почти прозрачно дърво. Закономерно от едната му страна беше раят, а от другата – адът. А всеки знак има тайно (или явно) символично значение.

Почти комична пък е фигурата на Гато Гаче, приказен юнак, местната версия на Супермен.

Когато лицето му е синьо, той е в добро настроение, червената фасада издава, че е бесен. Самият музей е разположен в англиканска църква от XVI век, от която са запазени и десетина надгробни плочи на отдавна изтлели рицари.

Пред светилището на куклите е строена безкрайна редица от велосипеди с плантаторски шлемове на багажниците. Всеки може да си вземе под наем и да врътне кръгче из градския център, без да се смущава от призраците на холандските колонизатори. Впрочем местните се шегуват, че за триста години стиснатите нидерландци са построили по-малко пътища, обществени сгради и училища, отколкото англичаните през четирите си години (1811-1815) в Индонезия.

Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто. Мястото няма нищо общо с “Европа на длан”, която може да се види в Брюксел или “Швейцария в миниатюр” до Мелиде. Накратко – в “Таман Мини” нищо не е мини. Напротив. Всичко е огромно, дори по-голямо от реалните размери. За да изпъкнат детайлите на характерните за 32-те индонезийски провинции къщи.

Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто
Паркът “Таман Мини” е създаден по идея на съпругата на най-дълго управлявалия индонезийски президент Сухарто

Въздушна линия позволява на посетителите да  разгледат парка, ширнал се на 1 кв. км и отгоре.

Жив папуас дялка пищялки пред очите на гостите и се снима с тях в типичното за племето му “селце”.

Диваци с препаски гребат в пироги насред езерце като в Сулавеси. Те пък дори не са истински, макар да изглеждат стряскащо реалистични. Музей, подобен на индуистки храм, хем показва отделните етнически  групи, хем е прекрасен декор за сватби.

Истинско пиршество за любителя на антики и автентични сувенири е Сурабая – квартал с малки магазинчета, в които ценителят може да налети на съкровище и доста по-често – на откровена имитация, но пак ще я отнесе в родината си като скъп спомен от Джакарта.

Корицата на книгата на български…

… и на английски език.

Благодарности към Посолството на Индонезия в София, чрез които се докоснах до този земен рай.

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *