Дромомания

Димитър Владиков храни бебе тигърче с биберон (видео)

Димитър Владиков храни бебе тигърче с биберон
Димитър Владиков храни бебе тигърче с биберон

Българският университетски преподавател, адвокат и писател е готов с новата си книга за приказни и топли острови

Димитър Владиков от години живее и преподава английски във висши учебни заведения  в Китай – първо в Шанхай, а после в Пекин. 

По професия е адвокат по международно и инвестиционно право, но до този момент е издал книгите „Завинаги, „Гетото”, „Разкази”, „С 800 км/ч в небето“.

Последната –  „Около света“ е издадена в Америка. Тя е на английски език, но има и приложение на български за любителите на екзотични дестинации от родината му.

Книгата на Димитър Владиков, издадена в САЩ
Книгата на Димитър Владиков, издадена в САЩ

Оказа се, че българинът, който е и шампион и треньор по бойни изкуства,  има нов повод за хвалби.

Хвалбите са, че ме приеха да правя доктурантура в най-престижния университет на Китай – „Джао Тонг“ в Шанхай. И от септември следвам Медии и комуникации и преподавам едновременно.

 Следващата ми книга е готова. Тя ще е с пътеписи само за острови и логично се нарича „Райските острови“. 

Новата книга на Димитър Владиков
Новата книга на Димитър Владиков

На английски Islets of Heaven. В нея са включени 16 острова. Интересното е, че успях да ги посетя за месец и половина. Беше доста интензивно пътуване, но между двата семестъра имах голяма ваканция и като си взех куфарите 35 дни бях извън страната. От летището – в хотела, на плажовете и на следващото летище.

Кой ти стана любимият остров? Къде искаш да се върнеш?

Аз много обичам топлите места. На 40 градуса приятелите ми умират от жега, а на мен ми е страхотно.  

Със сигурност бих се върнал на някой от тайландските острови, защото такава красота не съм виждал. 

Бродил съм и по тропиците, и на други места, къде ли не, но такава комбинация от чисти води, хубава природа, гостоприемни хора.

Ходил си на острова на Джеймс Бонд. Той е в провинция Краби, където е сниман и филмът „Плажът“ с Леонардо ди Каприо…

Да, любима холивудска дестинация за снимки. Патая също е много хубаво място, въпреки че не е остров. Но пък от нея може да се тръгне към много от по-малките острови, а и е на малко над 100 км от столицата Банкок. Макар мястото да е известно предимно със секс  туризма, всъщност той е само на една улица – Walking street.

В Патая е и Паркът на тигрите.

Там можеш цял ден да си играеш с тигри – от бебета до 300-килограмови зверове. Понеже на мен това ми е любимото животно, там се почувствах невероятно.

Не е ли опасно?

Опасно е, защото влизаш в ограждението с двама души, които държат електрически пръчки, но срещу теб е животно, което

ако се ядоса никаква пръчка не може да те спаси.

Носиш си риска, но кога друг път ще имаш това усещане – да влезеш и да пипнеш лъв или тигър.

А какво е усещането да храниш тигърче бебе с биберон?

Страхотно! Това ми беше една от мечтите.

Димитър Владиков храни тигърче бебе с биберон

Аз съм пипал и панда, но тигърчето е като едно голямо коте.

То също мърка  и когато го храни с биберона то замърка, започна да си играе, понеже го пипах по ушетата. После гушках две наведнъж. Цял ден прекарах там. От сутринта до 8 часа вечерта. 

Скъпо ли е това приключение?

Хората казват „Кеф пари няма“. Аз си купих ВИП билет, с който те пускат навсякъде без ограничение. За мен това е преживяване, което ми остави спомен за цял живот.

Какво правиш цял ден? Окей – храниш бебе тигърче, галиш лъвче, снимаш се с голям тигър…

Гледаш как ги дресират, помагаш в храненето, играеш си с животните, къпеш ги, гушкаш се с тях. Следобед когато заспят и ти лягаш при тях, ползваш ги за възглавница. Спиш върху тях.

С големите тигри можеш да плуваш. Те обожават да се къпят и си играят много. Много е интересно!

С делфин също имам интересна случка. С едни приятели щяхме да караме джетове в Южнокитайско море. Влизаме навътре.

Гледаме на около 150 м от нас стадо делфини.

Единият от моите приятели беше много страхлив и помисли, че това са акули. Аз тъкмо им казвах „Дайте да се приближим и да се гмурнем с тях“. Ама той като занарежда колко е опасно, колко е дълбоко, какви течения има. Още ме е яд, че не отидох сам да поплувам с тях.

Бил си и във Филипините, на Боракай. Пак ли е райско място или е прекалено туистическо?

Боракай е най-известният им курорт, така че туристите направо натам се насочват. На мен най-много ми хареса Порто Принцеса, което е по-диво място.

Аз живея в Китай и 10 месеца в годината съм заобиколен от милиони хора.

Затова на почивка обичам да съм си само аз и да ми е по-спокойно.

Защо не ти хареса Бали? Всички припадат по този остров?

Бали по принцип е много хубаво място, но аз хванах дъждовния сезон. Не знаех, че има дъждовен и висок туристически сезон. Намерих много евтини билети. Казах си „Изгодна сделка“ и още от летището като видях времето как ме посрещна с едни тропически дъждове… Пак направих хубави снимки, но на джунглата, пясъкът беше мокър.

Валеше си много стабилно. С часове.

Аз си мислех, че ще се излее, пък ще светне, ще изсъхне е ще грейне слънце.  Чакам, чакам на плажа – нищо подобно. Сега вече няма визи за българи, така че няма проблем да отида пак.

И в Южна Корея си бил на остров – Острова на любовта?

Да, на корейски Джу Че. Приблизително така се произнася.  Това е един от малкото резервати в Корея – хубави гледки, девствена природа, плаж. Много азиатци го посещава – японци, китайци. Аз научих за него от мои студенти.

Ходил си и на остров Ся Мън, който е свободна икономическа зона.

Ся Мън е вторият най-популярен курорт в Китай. Там много се гордеят с острова, икономическата зона, местния университет. Градът е много чист.  Плажът е около 300 метра ивица.

От едната страна е джунгла, от другата – всичко е изсечено е има друг тип джунгла – небостъргачи. 

Има и малък остров, до който се ходи с ферибот. Там няма автомобили. Можеш да се придвижваш само с колело.  Светилището е запазен будистки храм.

Конфуций е отворил едно от училищата на острова.

А Ся Мънската кухня е прочута – с морски дарове, октоподи, огромни раци, скариди, миди и всички видове риби. Не мога да ям люто, но съм склонен да опитам всички видове риби.

Как се оправяш в Азия, където лютото е национален спорт?

Трудно. И в Китай, и в Тайланд, и във Филипините обожават люти неща. Моля ги да не е люто и те пак носят.

Набелязал ли си други острови?

Отказах едно пътуване до Малдивите, но съм се замислил да ги посетя. За един уикенд е приятно човек да се откъсне от цивилизацията, да плува, да се пече, да спи във вила със стъклен под… Пък и Шри Ланка е на един час път със самолет, та мога да ги съчетая.

Пожелавам ти го!

Още интересни четива на https://magdalenagigova.blogspot.com/
Please follow and like us:
error0
fb-share-icon0
Tweet 20
fb-share-icon20

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *