В Индия оригинални дворци и резервати са превърнати в хотели и петзвездни кемпове
Махараджа е собственик на хотел „Михир гарх” близо до град Джодпур в Индияима . Луксозното място само от девет апартамента. Въпреки скромният брой всеки от тях е по 500 кв.м. И разполага със собствена кула, увенчана с джакузи под открито небе.
Престоят струва 500 долара на ден.
Нищо пари за Мадона, която отседнала в хотела за седмица. Но изкарала четири от нощите на палатка в околната пустош. Разбира се, тентата била тристайна, с баня и климатик. А в обиколката си световната знаменитост е придружавана от жив махараджа.
Защото язденето на едни от малкото останали коне от прочутата индийска порода марвар и компанията на монарха са част от обслужването.
Принц Ранджит и съпругата му Мардима Принц анджит Синх Пармар в Сасан Гир
Това научих на място от принц Ранджит Синх Пармар. Той е управляващ собственик на „Палатите и биваците на Индия”. Това е верига от шест оригинални дворци на махараджи, превърнати в хотели. И седем лагера от петзвездни палатки в сърцата на природни резервати.
Т.е. бивак е просто другото име на удобната и екологична екзотика.
А от замъците е останала само оригиналната обвивка и старинните мебели.
„Всеки от дворците в Индия е собственост на мой роднина. Най-често това са 200- и повече годишни къщи от колониалните времена. Махараджата е лице на хотела. Той задължително посреща всеки гост, знае го по име, оказва му специално внимание. Развежда го не само из хотела, ами и при различните видове сафарита из околността”, каза принц Ранджит. После поясни:
„Той придружава посетителите при посещението им в селата или при номадските племена. Там слушат музика, участват в танците или в бродирането, тъкането, изработването на керамика. Има още пустинно сафари, бийч сафари
(индийският щат Гуджарат разполага с 3000 км девствени плажове на Арабско море),
за наблюдаване на птици, диви животни, фотосафари, езда…
Мадона, която преди месец отседна при нас с антуража си, нае целия „Махир гарх палас”. Тя държеше да язди коне от породата марвари”, каза принц Ранджит.
„Махир гарх палас” „Махир гарх палас”
Конете марвар са изящни и същевременно излъчват сила. Разказват се легенди, в които тези четирикраки войни издърпвали своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница.
После домъквали в къщи примрелия ездач.
С идването на британците в Индия породата изпаднала в немилост. За тях те били ниски и вироглави. Чак в последните години раджастанците я възраждат.
В дирене на бенгалските тигри
Най-атрактивното сафари е в националния парк „Рантамбор”. Той е бил ловен резерват на махараджите на Джайпур. Тук е едно от малкото места, където могат да се видят бенгалски тигри. През 2005 г. те са били 26, сега са 34.
Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com
Наплашените от ловни набези тигри, обаче изчезват в гъсталака, надушат ли човек и за да „нямат празно” туристите, управата на резервата използва древна хитрост.
„Разбираме разочарованието на посетителите, ако не видят тигър или леопард.
За да не го допуснем, пускаме слонове в резервата.
Тигрите свикват с миризмата и с присъствието им.
Сутрин туристите влизат в националния парк върху слоновете, патрулите съобщават по радиостанцията къде са големите котки и ги насочват с водачите натам. Вечер отново пускаме слоновете свободно да се разхождат из резервата, за да поддържаме симбиозата им с тигрите”, разкри хватката Ранджит Синх Пармар.
Хотелът-дворец е построен върху свещената дюна Мали Натджи ка Дора, посветена на бога на войната. Гозбите са от личния рецептурник на майката на собственика.
Съпругата му е надзиравала дизайна на всеки елемент от обстановката, чак до кърпите в банята, извезани от жени от номадските племена.
„Махир гарх палас” „Махир гарх палас”
На един лъв разстояние
Най-любимият проект на принца, обаче е „Лайън сафари кемп” луксозен лагер от 21 палатки в резервата „Сасан-Гир” в сърцето на щата Гуджарат, Индия. Това е единствената обител в света на изключително редкия азиатски лъв, чието латинското наименование е Panthera Leo Persica.
За щастие на азиатските лъвове, които се отличават с по-рехава грива и по-малки размери от африканските си роднини, гуджаратските власти осъзнават отговорността си пред изчезващия им вид.
Те са отделили 1421,1 квадратни километра гори, водопади и реки за “Сасан-Гир” плюс буферна зона от 470 кв. км.
Повече от 300 души бдят някой да не наруши хармонията в затворената екосистема.
Може би затова азиатските лъвове, които през 1913 г. са били на критичната точка от 20 животни, през 1963 вече са 80 (две години по-късно „Сасан-Гир” става национален парк-резерват).
През 2011 година лъвовете наброяват 411 и продължават така волно да се множат, че дори ги разселват по други национални паркове.
Когато им се прияде, веднъж на три дни, те могат да избират от богато меню. Това са петнисти елени и трогателни сърнички тип “Бамби”, антилопи, сини биволи.
А ако им се прище нещо по-питомно – в резервата има 44 села, където хората гледат добитък.
За да се съхрани не само еко- ами и мирното равновесие, законът е такъв, че селяните просто отиват при шефа на националния парк. Държавата им изплаща стойността на кравата, овцата или козата на мига. Така щатските власти предпазват и лъвовете от отмъщението на стопаните.
Служителите на националния парк знаят по всяко време къде се намират царствените им питомци. Те повече вардят пришълците да не направят нещо на екосистемата, отколкото туристите да не бъдат изядени от лъв.
„Слотовете” за влизане на посетители в парка са строго регламентирани
– сутрин между 6 и 9, от 9 до 12 и от 15 до 18 часа. Не повече от 90 джипа на ден. Всеки гост оставя копие от паспорта си, знае се коя кола за колко време влиза в парка, а отделно са снабдени с джипиеси.
А понеже и движението на лъвските прайдове (семейства) се следи по същия начин, е лесно да бъдат пресрещнати за „фотосесия” тъкмо когато отиват сити на водопой и не са опасни.
Петзвездна палатка с течаща вода
Единствената възможност да пренощуваш в резервата е „Лайън сафари кемп”, мястото където собственикът на дворците-хотели се чувства наистина щастлив. Това са 21 двустайни и тристайни палатки,
от чиито веранди се наблюдава залезът над река Хиран.
Те са разположени сред 900 мангрови дървета. От класическите удобства липсва единствено басейн, но той би нарушил еко-равновесието.
Палатка може да звучи спартански, но когато е с климатик, плазмен телевизор и безжичен интернет, просторна баня с джакузи, усещането определено се променя. Ресторантът пък е почти въздушна постройка под сенките на дърветата.
„Освен лъвовете, леопардите и петнистите елени, тук могат да се наблюдават още единствените четирироги антилопи в света – чоушинга, газели чинкара, петнист елен читал, антилопа нилгай, известна като син бивол, маймуните лангур, бодливото прасе и индийският заек… Общо 32 вида бозайници от Индия.
Над тях прелитат близо 300 “модела” птици:
индийски жерав, пясъчна яребица, азиатска райска мухоловка, жълтокрак зелен гълъб, орел рибар, царски орел – рай за орнитолога. Плюс към 40 вида змии и земноводни. Районът е обявен от ЮНЕСКО за световно бионаследство”, горд е принц Ранджит.
След изисканата вечеря, сътворена от ливанския майстор-готвач, носител на една звезда „Мишлен”, е ред на танците около лагерния огън.
А те са автентични и…. сякаш идват от сърцето на Африка. Нищо чудно. Прадядото на принца, основател на сихската империя, преди 300 години докарал от Африка две племена, които и до днес са запазили типичните си песни, танци и облекла. Те не били роби, а войни и потомците им днес наброяват 60 000 души, наричани „сиди” в 12 села.
Най-новата страст на Ранджит е реконструкцията на дядовия му дворец в областта Куч, на земята, която родът му управлява от 540 години.