Дромомания

Пътешествениците са генетично „увредени“

Пътешествениците са генетично "увредени"

DRD4-7R е определен като „ген на страстта към пътешествия“, заради връзката си с повишени нива на любопитство и безпокойство

Пътешествениците са генетично "увредени".Посчиаво, Швейцария
Пътешествениците са генетично „увредени“. Посчиаво, Швейцария

Ако непрекъснато искате да пътувате, да виждате непознати места, да се запознавате с нови хора и да изпитвате различни усещания, то вие сте сред онези 20% от човечеството, които носят гена DRD4-7R .

Според научни изследвания вроденият стремеж към скитане е вграден в нашето ДНК. Той може да бъде проследен до един конкретен ген, свързан с нивата на допамин в мозъка.

Нарича се DRD4-7R и е определен като „ген на страстта към пътешествия“, заради връзката си с повишени нива на любопитство и безпокойство.

„Обременените“ с тази наследственост  имат неутолим стремеж към приключения. Според изследователите това са 20 процента от човечеството. Но все пак този ген се среща по-често в региони на земното кълбо, където пътуването се е насърчавало от древността.

Ако приемем, че всички форми на човешки живот произлизат от Африка, Чоншен Чен, провел научно изследване през 1999 г., отстоява тезата, че „формата DRD4-7R на този ген е по-вероятно да присъства в представители на съвременни общества, където хората са мигрирали на по-големи разстояния от мястото, където за първи път са се появили преди стотици хиляди години.“

Накратко, Чен твърди, че цивилизациите, които са по-далеч от Африка (теоретичната люлка на човечеството), са по-склонни да бъдат носители на този мутирал ген, свързан с „любопитството и безпокойството“.

Пътешествениците са генетично "увредени". Снежните маймуни в Япония
Пътешествениците са генетично „увредени“. Снежните маймуни в Япония

Друго изследване на Дейвид Добс от National Geographic подкрепя тези твърдения.

Според него, мутиралата форма на гена DRD4 – 7R, се носи от личности,  които е „по-вероятно да поемат рискове; да изследват нови места, идеи, храни, връзки, наркотици или сексуални възможности“.

Той също така твърди, че притежаващите ген „като цяло възприемат движението, промяната и приключенията.“

И все пак може би още има причини да се съмняваме в съществуването на този „туристически ген“. Поне според Кенет Кид от Йейл.

Той е убеден, че нещата са малко по-сложни, отколкото твърдят други теоретици. „Генетиката не работи по този начин,“ коментира ученият –  „Не може да бъде сведено нещо толкова сложно като стремежа на човек към изследване на нови неща и места до един ген.“

Въпреки че мутиралият ген DRD4-7R носи много позитивни и свързани с изследването на нови неща черти от характера, той е свързан и с общото поведение на неандерталците.

Според учените, въпреки че носителите на този вариант на гена са „невероятно изобретателни, креативни и истински първопроходци“, както са и по-предразположени към жажда за пътешествия, те може също така да са „тотално неконтролируеми“.

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *