Адресите на преживяванията са Филипините, Мексико и Бахамите
Общуването с всякаква живинка, и изобщо зоо приключенията, са балсам за душата на отявления зоо фил. Но има срещи, които остават гравирани в сърцето. Слонското СПА в най-малкия индийски щат Гоа, когато симпатичният гигант гребеше с хобота си вода от малко коритце и я изливаше върху мен, докато се крепях на гърба му.
За слонското СПА четете тук https://dromomania.bg/2019/08/04/%d1%81%d0%bb%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%81%d0%bf%d0%b0-%d0%b2-%d0%b3%d0%be%d0%b0/
Приветливият гепард, чиито приятно грапав език се разхождаше то китката до рамото ми Лайънс парк край Йоханесбург, Южна Африка…
За това разказвам подробно тук https://dromomania.bg/2019/08/05/%d0%b3%d0%b5%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b4-%d0%b4%d0%b0-%d1%82%d0%b8-%d1%86%d0%b5%d0%bb%d1%83%d0%b2%d0%b0-%d1%80%d1%8a%d0%ba%d0%b0-%d0%b2-%d1%8e%d0%b6%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%84%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0/
Днес приказката ми е за други зоо приключения.
Филипините!
Винаги съм искала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато смешно се щурат с походка на почерпени диригенти с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на Антарктида, а в …. лепкавата от жега Манила.
След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В „Оушън парк”, разбира се!
Претупах набързо „Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те измерват с прецизния поглед на гурман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите.
Не можех да си представя, че отблъскващото желе с жилеща репутация може да бъде толкова успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която нежно ги залюлява.
Призрачно носещите се, осветени в различни цветове древни същества
замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.
Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител.
Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили.
Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават,
а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера – къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури.
Пингвините имат повече пера в сравнение с повечето птици, около 100 на квадратен инч. Погалвам за последно любимците си, избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.
Мексико!
Другият реализиран наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм „Ум белият делфин” ще ме разбере.В „Долфин дискавъри“ на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че
усмихнатите морски бозайници
са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потопих във въртележката с нови усещания и гребях възторг с пълни шепи.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ми. В друг треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети – тюлени правят закачливи лупинги…
Тревогата как ще се увековеча когато палувам с делфините е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от „придворен” оператор и фотограф ми стана ясно защо.
Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук.
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Олимпия разкрива защо награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер.
Много просто! Делфинката е на диета.
Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем разваля фигурата й, хем намалява ищаха за работа.
Следим през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
„Дай малко назад, не крий лице, задръж така!“ виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Още случки на https://travelwithmagi.wordpress.com/
Накрая двете, плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си.
Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура.
За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“.
Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер”, надпис „в главната роля Мадона“. И всеки има своите три минути слава в обятията й.
Бахамите!
Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите. Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци – вълма захарен памук… Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този, обаче, е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.
Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате – пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода.
Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения.
Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.
Още приключения и любопитни срещи http://magdalenagigova.blogspot.com
