Дромомания

С Димитър Караниколов – от дивите монголски племена до Мианмар

С Димитър Караниколов на езерото Инле в Мианмар

В Покана за пътуване на 17 май 2020 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР. Шеф Жоро Иванов за звездите Мишлен и хранителните експерименти по света. В швейцарския кантон Апенцел жените имат право на глас от 1992 г.

Гласуването в Апенцел все още е „аналогово“ – с вдигане на ръка на площада.
Снимка   Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Marc Hutter
Гласуването в Апенцел все още е „аналогово“ – с вдигане на ръка на площада.
Снимка Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Marc Hutter

Види ли човек един-едничък кадър от първия гост в Покана за пътуване, не може да го забрави. Независимо дали е снимал с дрон устието на река Велека, покрива на НДК или езерото Инле в Мианмар.

Той определя себе си като „професионален мечтател“ и обитава реализираните си мечти.

Живял е в Лондон и Ротердам, но е имал периоди с по 39 полета на месец. Щастлива съм да посрещна в студиото Димитър Караниколов, само че наистина се затруднявам как да го представя – като пътешественик, архитект или фотограф.

Всъщност, той е човекът, който чрез обектива си прониква в душата на хора и природа.

Избрани кадри на Димитър Караниколов от цял свят, създадени между 2016 и 2018 година.

Когато е бил в Бирма, или както днес се нарича Мианмар, Димитър Караниколов искал да снима отвисоко Шведагон пагода в столицата Янгон. Там било абсолютно забранено да се лети. Той се отдалечил на няколко километра в близък парк и пуснал „умната птица“.

Шведагон пагода в столицата на Мианмар, Янгон, над която бил „прострелян“ от монасите дронът на Димитър.
Снимка Димитър Караниколов
Шведагон пагода в столицата на Мианмар, Янгон, над която бил „прострелян“ от монасите дронът на Димитър.
Снимка Димитър Караниколов

Монасите, обаче, се оказали въоръжени с анти-дрон пушка и така българинът се сдобил с няколко изключителни кадъра, но се простил с летателната си машина. Съдбата на снимките му от въздуха над езерото Инле се оказва много по-благосклонна.

Мианмар
Мианмар
Мианмар
Мианмар
Мианмар, езерото Инле
Мианмар, езерото Инле
Мианмар, езерото Инле
Мианмар, езерото Инле

Ненапразно Димитър Караниколов ни гостува в рубриката Инвестирайте в спомени.  Той вярва, че пътешествието и запечатването му в снимки е най-доброто вложение.

НДК отвисоко
НДК отвисоко
Пастир от Рибново
Пастир от Рибново
Велико Търново
Велико Търново
Река Велека
Река Велека
Хавана
Хавана
Монголия
Монголия
Димитър Караниколов
Димитър Караниколов
Монголия
Монголия

 Забелязали ли сте, че напоследък майсторите на черпака са истински звезди, а гидът Мишлен – пътеводител на добрите ресторанти по света, стана едва ли не настолна книга на всеки приключенец.

Шеф Жоро Иванов
Шеф Жоро Иванов

В България все още няма заведение, удостоено дори с половин  звездичка от престижната класация.

Но шеф Жоро Иванов е работил 7 години в ресторант Черния трюфел в Брюксел, удостоен с две звезди Мишлен.

Шеф Жоро Иванов
Шеф Жоро Иванов

А преди това е завършил Френския кулинарен институт в Ню Йорк. При тази биография, направо си плаче  да го разпита човек?! Понеже не успях да го откъсна от кухнята му, го интервюирах на работното му място в престижен столичен хотел.


Шеф Жоро Иванов демонстрира сладкиши от молекулярна кухня със сладкарката Боряна Таскова

Добре че е шеф Жоро Иванов, вицепрезидент на Евро ток – Асоциацията на водещите европейски главни готвачи, за да научим какво се крие зад словосъчетанието „ресторант със звезди Мишлен“. От него ще разберем и има ли мода в готвенето.

Какво е фюжън и молекулярна кухня и наистина ли стекът Кобе е божествен на вкус ще ни каже шеф Жоро Иванов.

Докато сме на тема храна, да ви разкажа за мястото, където се прави стипчивото и възсолено сирене Апенцелер. То е малко алпийско градче, прочуто с изрисуваните фасади на къщите си, необичайните ковани табели, бижутата с дамски коси и непривичния си диалект. И… с умението да превърне дори  смешното си говорене в самореклама.

Апенцел
Апенцел. Снимка Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Christof Sonderegger

От връх Сентис над Апенцел се виждат 6 държави. А в самото градче всяка фасада е манументално произведение на изкуството.

Всичко започнало от първия аптекар, който се чудел как да намери работа на непрокопсания си зет – художник.

Заръчал  му да изографиса бялата стена над фармацевтичния дюкян. Комшията харесал, малко позавидял, пък си поръчал и той. И така – целият град.  Тук също се делят на протестанти и католици. Затова планината около Апенцел е цепната на два полукантона.

Все още разликата между тях е сякаш отрязана с нож.

В  католическата част има широки тротоари, шарени къщи, много цветя и живи декоративни петли в дворовете. В протестантската тротоарите са по 50 см, местните си изкарват хляба не от туризъм, а с промишленост и къщите са мрачно издържани в сиво и кафяво.

Апенцелци са много консервативни и се гордеят с това. Зорко пазят рецептата на билките, с които овкусяват сиренето си. 

На Коледа между селцата шетат кукери, съвсем като нашите. Костюмите се предават от баща на син в семействата.

Носиите в Апенцел . Copyright by: Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Christof Sonderegger
Носиите в Апенцел. Copyright by: Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Christof Sonderegger

Също като женските гиздила. Една дамска носия струва между 5 и 8000 евро и само за бродирането на яката отиват 500 работни часа. Единствено акселерацията пречи на приемствеността. Младите момичета стават все по-едри  и бабините дрешки са им тесни.

При жените най-интересни са бижутата от коса, преплетена със златни нишки, а при мъжете – жълтите панталони от козя кожа и… сребърната лъжичка, закачена като обица на ухото. С  нея навремето обирали каймака от млякото.

Апенцел. Copyright by: Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Roland Gerth
Апенцел Copyright by: Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Roland Gerth

Друга странност на апенцелци е гласуването. Тук то става не с урни, ами пряко, чрез вдигане на ръка. От 5000 жители в Апенцел 3200 имат право на глас и са снабдени с вотинг-паспорти. За да си изберат кмет или да участват в референдум всички се стичат на градския площад. На първите редове са седнали старците, останалите са прави. Нарочни преброители отмятат гласовете.

 Носиите в Апенцел. Copyright by: Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Alfred Faessler
Носиите в Апенцел. Copyright by: Appenzellerland Tourismus AI By-Line: swiss-image.ch/Alfred Faessler

Най-шокиращо е, че жените са добили право на вот едва през 1992 г. И то след изрично нареждане на съда в Лозана  Не че изначално швейцарките  гласуват отдавна. В демократичната неутрална държава поданиците в поли пускат бюлетини едва от 1972 г.

Навестявайте и страницата ни във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks
Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *