Venetian се е ширнало върху 1 милион квадратни метра
Макао доказва, че е възможно бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия.
Да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай,
и да построи най-голямото казино в света.
Комбинацията между европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е уникална.
Миниатюрната „португалска“ част от Китай има само 340 метра обща граница с метрополията в устието на Перлената река, която се влива в Южно китайско море. Колкото и милиони туристи да се изсипят в Макао, едва няколко процента от тях хвърлят поглед на
отлично запазените колониални паметници
(Управниците тук заделят внушителна част от печалбите от хазарта за съхраняването и подържанего им).
На всеки кръгъл час кораби и самолети изсипват хиляди еднодневни любопитковци и хазартни натури. И всички задължително минават през Venetian Macao-Resort-Hotel. Зад сложното име и съкратеното „Венишън“ се крие сграда в Топ 10 на най-големите в света.
В сравнение с нея първоизточника във Вегас е с размерите на кучешка колиба. Макаовският му клонинг в момента е на площ един милион квадратни метра и продължава да се строи. По-големи са само четири летища (в Дубай, Турция, Китай и Германия) и постройки в Китай, Саудитска Арабия, Холандия и Тайланд.
Но пък Venetian в Макао си остава най-голямото казино в света.
„Венишън“ в Макао отвън прилича на Двореца на доджите в истинската Венеция и отвсякъде е заобиколено с вода. Вътре е обзаведено с дъхоспиращ кич, който все пак завладява сетивата. Под покрива на необятния хотел-казино в естествен размер се е разпростряло
буквално копие на венецианския площад „Сан Марко“.
Без гълъбите, но с натуралистично изрисувани облачета върху тавана-небе.
Причудлива за добрия вкус е комбинацията между виещият се „Канале Гранде“, класическите венециански постройки, магазините на „Диор“ и закусвалните на „Макдоналдс“.
Срещу 66 макаовски патака (това е националната валута равна на един хонг-конгски долар, който пък е 7,5 щатски) може да обиколите „Венеция“ по канала, докато гондолиерът ви припява канцонети. И за да не изглеждат нелепо с дръпнатите си очички, са наети люде от всички краища на света.
От „чисти арийци“ със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови възможности.
В гондола гребе дори физическо копие на покойният Павароти.
В казиното, където е забранено да се снима, са сместени 3400 „едноръки бандити“ и 800 игрални маси. Хотелът настанява гости в 3000 стаи. А на покрития стадион с 15 хиляди седящи места ту канят за баскетболни мачове „извънземните“ от NBA, ту гастролира прочутият „Цирк дьо Солей“.
Ресторантите и конферентните зали са с площ над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, около която на пета се въртят десетина консиержи-полиглоти.
Във „Венишън“ умели имитатори Микеланджело са създали италиански фрески по таваните на прозаични места като коридорите. За да участвате в автентичен Венециански карнавал не е нужно да чакате февруари. В Макао дегизирани актьори го инсценират всеки следобед от понеделник до петък.
В съседство пръска безброй светлини
реверансът към бившите колонизатори, казино „Гранд Лисбоа“.
Отвън Големият Лисабон е пиршество от рисувани с лампи картини. Колкото и да снимате трудно ще уцелите две еднакви комбинации.
И вътре хотелът-казино е обзаведен с декадентски шик. Огромни кристални полилеи и несметни количества позлата. Цяла стена-аквариум с истински японски шарани във всички цветове на дъгата. Подземен ескалатор от хотелската към игралната част.
В казино „Уин“ пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути. Около езерото отпред. Невероятна феерия от светлини, музика и огньове избухва. Водни струи танцуват между пламъци. Фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността… Всяка снимка от там е като илюстрована картичка.
И все пак
Макао не е само казина и забавления
Завладян от португалците през 1557 г., той е първата европейска колония в далечния Изток. Не е за пренебрегване, че никъде в района няма толкова исторически паметници на квадратен метър, колкото тук. Т.е. има какво да се види и на светло.
Историческият център на града е съсредоточен около красивия „Ларго-дел-Сенадо“ (Площад на Сената).
Тук така изобилстват църквите, че ако по-голямата част от минувачите не са, китайци като нищо може да решите, че сте в Португалия. На неколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао.
Неговата визитна картичка, църквата „Сан Паулу“
(1603-1638 г.), смятана да най-големият християнски храм в Източна Азия.
Тук е било и първото християнско учебно заведение – йезуитския колеж. Църквата била разрушена от пожар през 1835 г. От тогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се се нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли, от всички картички, очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя – като празна черупка от минало величие.
В уличките наоколо е пъстро като на панаир – пекари разнасят огромни тави с току-що изпечени сладкиши и канят да се почерпите. Но вкусът им е на стрит гипс със захар. Атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско.
Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com
Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки местен специалитет. Неизмеримо по-крехък от каубойските „джвачки“ сушено говеждо.
Покрай една забележителност не може да не минете поне вендъж – бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра на малко островче в морето. Около е низ от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайната вляво е… Марко Поло.
Е, именно тази стряскащо несъответна комбинация издава същността на Макао – в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо съвсем естествено, привлекателно и красиво.
