При ритуала „бамбу гила“ жрецът може да издигне 8 души на 50 см над земята
Само на Молукските острови можеш да летиш с луд бамбук и да галиш змиорка. Те са част от Индонезия и се мият от морето Банда. Зубрачите над 50 сигурно си спомнят разказите на руския приключенец и изследовател Миклухо Маклай, който ги е описал. Сега е мой ред :))
Седем напълно непознати недоверчиво прегръщат дълго бамбуково дърво.
Съвсем обикновен на вид човечец мърмори нещо над кокосови черупки. Вдига примитивното кандило и заедно с пушека бамбукът сякаш полудява.
Съвременните здравомислещи хора усещат, че някаква незнайна сила кара дървото да се държи като живо в ръцете им. Лашка ги ту в една, ту в друга посока, прави опит да се измъкне, в един миг… ги повдига и те се откъсват на няколко сантиметра от земята.
Дори да приемем, че левитацията е в резултат на групова психоза,
предизвикана от аромата на упойващи билки, какво да кажем за многобройните свидетели, които чакат своя ред за „бамбу гила” – ритуалът „луд бамбук”, който може да се види само на Молукските острови в Индонезия.
Никога не сте чували за това място? Значи не сте любител на екзотиката и дайвинга. Иначе Молукските острови са част от Индонезия, ширнала се върху 851 000 кв.км. суша и море. Твърдата земя обаче е едва 7,6 процента, т.е. около 86 000 кв.км, „нацвъкани” на 1000 острова.
Още пътешествия на https://magdalenagigova.blogspot.com/
Местните наричат столицата Амбон „градът на хилядата църкви”,
макар след като японците я сринали през Втората световна война, броят им да е силно намалял. Амбонците са по-мургави и къдрокоси от останалите индонезийци и се гордеят с магията на „лудия бамбук”.
Който е участвал знае, че приготовленията за Bambu Gila започват със специална церемония, при която шаманът измолва от духовете, вселили се в бамбука. „Лудият бамбук” се отсича от планината с вулканичен произход Гамалама, която се намира в северната част на архипелага, в Тернате. След това натриват дървото с кокосово масло и го изрязват до необходимия размер – 3 м дължина и 15 см широчина.
За най-скъпото кафе в света, което идва от Индонезия https://dromomania.bg/2020/03/26/%d0%bd%d0%b0%d0%b9-%d1%81%d0%ba%d1%8a%d0%bf%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5-%d0%b2-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b5%d0%ba%d1%81/
Шаманът разпалва кандило с черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри,
след което гръмогласно извиква три пъти „Гила!”.
И макар да съм отявлен скептик, когато почувствах как пощръклялото дърво лашка групата ни безконтролно, започнах да вярвам в магически сили. Понякога шаманът придава на дървото такава тежест, че седмината едва успяват да го повдигнат и рухват от усилията. Друг път то ги издига над земята.
Ритуалът завършва с победа над злите сили. А ударните му инструменти тръгват сред публиката като всеки изпробва музикалните си умения с неподправена детска радост.
Друга атракция на Молукските острови, надхвърляща фантазията, е галенето на змиорки.
Знайно е, че тук е мястото, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар колкото пъти поиска. Просто когато огладнее отива и си го улавя. Населението на Амбон яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често.
А други я използват за домашен любимец.
Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайната туристическа услуга. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорките.
Местните отглеждат дългите по два метра същества с любов.
Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби. Сапунът явно не ги тревожи, защото въпреки пороя жените млатят в камъните пране, сякаш на него си изкарват яда от снощната разправия с мъжете си. Малчуганите, решени да се покажат пред гостите, правят неумели лупинги във водата.
Юноша само по препаска
чупи сурови яйца и издава странен звук, но змиорките не идват.
Сякаш ги е страх да не се намокрят от проливния дъжд. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Помамена от лакомията се връща пак. А може би не е същата? На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава. Оставя се да я подържа в името на още едно сурово яйце. Оказва се доста тежичка. Когато осъзнава, че безплатният омлет е свършил се изнизва като тромав шал.
А у мен остана смътното усещане, че съм изживяла една фантазия, за която никога не съм мечтала.