Когато тръгнах към Тайван два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор бе оставил 3 млн. души без ток, а четирима бяха загинали, си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя с бедствието.
Да, ама се оказа, че единствената природна стихия там съм аз.
В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.
Малко преди това бях гледала печален репортаж за последиците от наводнението в Аспарухово, та сравнението ми се стори още по-болезнено.
И ако си мислите, че чевръстите тайванци са се справили само в столицата, се лъжете. Същото бе положението на брега на морето в курортното селище Байшаван, и в четвъртия по големина град Тайнан.
В България за далечната азиатска държава в Тихия океан не се знае почти нищо, освен надписа Made in Taiwan върху по-качествената електроника.
По-любознателните може и да са чували за небостъргача „Тайпе 101” – най-високата страда в света, преди да бъде детрониран през 2010 г. Цената му от 1,7 млрд. долара продължава да респектира.
Както и факта, че 509-те му метра се изкачват с един от най-бързите асансьори в света – 90 етажа за 39 секунди, без задължителното гадене.
В Тайван са свикнали на бедствия, защото освен задължителните за мусонния период тайфуни, тук често „се разписват” и сериозни земетресения.
Затона „Тайпе 101” има в основата си метална топка, наречена „дампер”, чиято японска технология позволява на небостъргача да понеде безметежно трус от 7 по Рихтер.
За да угодят на ламтежа на туристите за „закачки”, стоманеното кълбо е превърнато в атракция. А след като се снимаш пред него можеш да си купиш поредния кич – валчесто човече, кръстено „Дампер”.
89-ият етаж е изграден изцяло от идеално измити стъклени прозорци и подове, та непрекъснато щракащите японци да напълнят по няколко карти памет със снимки на Тайпе от птичи поглед във всички посоки. Но дори увековечаването не е оставено на самотек.
Наниз от сладкарнички с бисквити във формата на високата сграда, магазини за сувенири и места, където да подпечаташ каквото имаш под ръка със специален щемпел, се редуват със специално измислени „възелчета за спомени”.
На едно място ако стъпиш върху едно квадратче, камера снима лицето ти и след 30 секунди то се озовава в колаж от физиономии върху картата на Тайван, на друго – подът и таванът са огледални (с нарочно предупреждение към дамите с поли).
Там можеш да си направиш безброй селфита, при които пейзажите от града се пречупват покрай ухиленото ти лице или задни части.
В Тайпе моловете са толкова много и така препълнени, че можем да го наречем „столица на молците”. Разбира се, първите етажи на най-високата сграда също са огромен шопинг-център, в който да разпуснеш душа и портмоне след като си се ошашавил от гледките най-горе.
За нощните пазари на Тайпе четете тук https://dromomania.bg/2020/01/28/%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%88%d1%8a-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%85%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bf%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0/
На българина, в чиято държава единственото организирано нещо е организираната престъпност, в Тайван невероятната чистота и ред правят неизтребимо впечатление.
Най-простият пример е трасето за автобуси в средата на осемлентовия булевард. Рейсовете си гонят разписанието и на никого дори не му минава през ума да си спести задръстването като се намести в бързата лента, независимо колко скъпа кола кара.
Е, за дисциплината силно спомагат и безпрекословно събираните глоби, които могат да разклатят всеки бюджет, въпреки средната работна заплата от 1600 евро на острова. За справка: ако нарушите забраната да ядете, пиете или дъвчете дъвка в метрото ще трябва да платите в тайвански долари равностойността на 300 евро.
А ако нямате – да си ги излежите или отработите с общественополезен труд.
Свободолюбивият ми балкански дух се почувства малко по Оруел в споменатото вече метро. Също както в „1984” и там непрекъснато те „възпитават” с лозунги.
След като надписите на китайски и английски те уведомят, че до следващата спирка има 4 минути и 45 секунди, трябва да слезеш от лявата страна и с кои линии има връзка, започва да тече „назиданието“.
Отстъпвайте местата си на онези, които действително имат нужда от тях, Ако може пратете СМС, за да не превите на околните с разговорите си, Когато ползвате електронни устройства, обръщайте внимание дали не сте заприщили пътя към вратата…
И най-потресаващото е, че хората „прихващат”. Щом се появят дядо с бастун или майка с количка целият вагон скача да им предлага седалките си. И това далеч не се дължи на местната религия, смес от будизъм, конфуцианство и даоизъм, нито на наследството от холандци, испанци, португалци и японци, които са се „разписали” на острова.
В четвъртия по големина град Тайнан, до който от Тайпе се стига за час и 40 минути с влак-стрела, са постигнали „комунизЪма на туризЪма”.
Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай.
По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като куртурна столица на Тайван.
Шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите из града без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд.
А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхожда заобележителностите на принципа „качи се-слез”, също безплатно.
В Тайнан е и частният музей „Чи Мей”, разположен сред огромен парк с гори, рекички, мостове и островчета.
Уен Лонг Ши, основателят на фондацията, отворила за посещения сградата, хибрид между Капитолия и Партенона през 2015 г., е изложил събираните половин век образци на европейската култура.
Към музея води мост с 12 мраморни копия на древногръцки богове, скулптирани от Мирон, Лизип и Фидий – Атина Палада, Зевс, Хефест, Афродита… Огромният фонтан е посветен на Аполон, а една от атракциите в залите е препарирана бяла мечка.
Еклектиката в подбора на експонатите се компенсира от тържествената мраморна обстановка и присъствието на оригинална цигулка и виола, изработени от Андреа Амати.
Природният гео-парк „Йелиу” в северната част на Тайван е образен пример как няколко изваяни от природните стихии камъка, далеч от представителността на Белоградчишките скали или Побитите камъни, могат да бъда превърнати в сборище, които поглъща и изплюва хиляди туристи дневно.
За геопарк Йелиу по-подробно четете тук https://dromomania.bg/2020/01/25/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%ba-%d0%b9%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%83-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d1%81/
В превод от езика на премето пинпу Йелиу означава „Дяволският нос”. Останалото е игра на природата, няколко приличащи на каменни сюнгери скали, кътчета за отмора, вишки за по-добри панорамни снимки и… стройна организация, разбира се.
Туристопотокът се направлява и контролира от всевиждащи охранители, които те насочват към образувания с поетични имена като „Главата на кралицата”, „Сладката принцеса”, „Гъбите” и „Джинджифилови сладки”, но главната им задача е да попречат на гостите да се катерят по ценните скали в мечтата за по-изразително селфи.
В Тайван има и няколко резервата, където могат да се наблюдават предимно редки растения и птици, а голяма гордост на столичното предградие Бейту са горещите минерални извори.
За градската баня до Тайпе четете тук https://dromomania.bg/2020/03/01/%d0%b2-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%8f/
Както стана ясно от целия ми разказ, рефренът не само в него, а и в цялата тихоокеанска държава е „ред и правила, които се спазват от всички”. От резултата в Тайван е видно, че това не е чак толкова лошо…
