Малкият щат е най-плавният начин да възприемете Индия, ако подхождате към нея с предубеждение
В Гоа, най-малкия щат в Индия, човек никога не скучае. Че може да налети и на слонско СПА. Въодушевяващо е ако обича партита под звездите, опияняващ аромат на индийски коноп и шеметно реене по бански върху мотоциклет от плаж на плаж. И всичко това сред
бухнала зеленина, приказен климат и християнски цени.
Прави са били португалците, които през 1961 г. са напуснали колонията си на Арабско море с въпиеща неохота след 450-годишен блажен престой там. Към 25-ия индийски щат се насочват 12 на сто от туристите, завтекли се към необятната страна.
И правилно! 105 км брегова ивица, плажове с имена, които премяташ в устата като сладък бонбон – Калангут, Анджуна, Вагатор, Бага…
Най-ярък пример за „мирното съвместно съществуване“ е гордостта на местните със старинните католически черкви и киченето на светиите там с типични за индуистките храмове гирлянди от цветя.
В Гоа кичат католическите светци с индуистки венци… 
… а индуистките божества имат твърде европеидни черти
Гоа е най-плавният начин да възприемете Индия, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото в този щат португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с тропическия колорит, леко влиза под кожата. За да остане имплантиран навеки.
В този щат дестилериите за силно и дъхаво порто са десетки
Почти колкото са плантациите за подправки. Все пак оттук са товарели безценните си стоки мореплавателите. Канела, мускатови орехи, ванилия, черен пипер, шафран, ол спайс (подобни на пиперени зрънца, които събират в себе си няколко аромата)… списъкът е безкраен и благоухаещ.
Най-гъделичкаща от атракциите в плантациите е слонското СПА. Слава Богу, това не значи масаж от грамадния бозайник. Макар че и да беше, пак щях да опитам. Без капка колебание платих 12-те долара и нахлузих банския. По нещо като вишка се добрах до гърба на слоницата Тами.
По знак от дресьора, тя мощно загреба с хобота си вода
от малкото басейнче пред нея и преди да се усетя, ме заля от глава до пети. Весело пищях с леко истерична нотка, а симпатичната гигантка повтори операцията още десетина пъти, докато се убеди, че нямам сухо място.
Гледачът й ме прикани да сляза, но с това ритуалът не свърши.
След СПА процедурата соницата пожела да ме „цунка” с хобота си, а когато дресьорът й прошепна на хинди нещо като „Кажи, слонче, тенк ю”, Тами започна да издава призивни пронизителни звуци, приклякайки в тромав реверанс.
И ако се интересувате дали водата не е била лепкава от слонски лиги – не, не беше.
Още пътешествия на http://magdalenagigova.blogspot.com
