Автор: Симеон Матев, Климатека
В края на юни в град Верхоянск (Сибир) бяха измерени 38 ℃, на 25-ти юли на о. Шпицберген са отчетени 21.7 ℃, което е нов температурен рекорд за този северен остров.
Предишният рекорд за най-висока температура на този архипелаг в Северния ледовит океан е бил отчетен преди повече от 40 години, през юли 1979 г., и е бил 21.3 ℃. Обикновено максималните температури по тези места на света през лятото са между 5 и 10 ℃ (фиг. 1.), рядко се достигат 15 ℃.
Чести са и отрицателните температури, така че стойности над 20 ℃ са доста необичайни за Арктика. Или поне така се смяташе доскоро.
Припомняме и за доста притеснителния рекорд, отбелязан в края на юни в „леговището“ на студа в Сибир. В град Верхоянск бяха отчетени 38 ℃. Стойност, която според руския метеорологичен институт е най-високата температура, отчитана в инструменталната ера не само в Сибир, но и в цяла Арктика, защото Верхоянск лежи зад полярния кръг.
Все още Световната метеорологична организация (СМО) не се е произнесла по въпроса, но така или иначе, през тази зима, пролет и голяма част от лятото в Източен Сибир бяха „счупени“ множество рекорди на максималните температури. Този факт привлече вниманието на редица учени, които изследваха този топъл период, започнал още в началото на годината и продължил половин година в Сибир. Според статия, публикувана в изданието World Weather Attribution, през месеците от януари до юни включително, средните температури са средно с 5 ℃ по-високи от тези за периода 1981-2010 г., като има региони в Източен Сибир, където положителната аномалия достига и надхвърля 7 ℃ (фиг. 2).
Такива стойности на аномалията са сравнително чести за дневна или седмична база, но за месечна са изключително редки, а за половингодишен период са направо стресиращи.
Именно тази висока положителна аномалия и дългият период, в който се случва, са подтикнали учени от Франция, Германия, Холандия, Русия, Швейцария и Обединеното кралство да обединят усилия и да проучат какви са причините за този топъл период.
Според методите на изследването си са установили, че такава висока температура от 38 градуса в тази част на света без антропогенна намеса е възможна веднъж на 80 000 години, но заради климатичните промени и човешката роля в тях, такава екстремна температура е възможна статистически веднъж „само“ на 130 години.
Отдавна е известно, че промените на климата затоплят Арктика най-малко два пъти по-бързо от останалия свят. По последни данни с около 2 ℃ спрямо доиндустриалните нива от 1850-та година. Но дори и този факт не може да обясни настоящата положителна аномалия в Сибир.
Според тях една от причините е създалата се атмосферна циркулация, която е подпомогната от друг факт наблюдаван през последните години. Намалението на арктичния лед, който отразява по-малко слънчевата енергия и по този начин морската и сушевата повърхност се затоплят по-бързо.
Самите учени признават, че това е само частично обяснение на създалата се ситуация, а за получаване на по-конкретни резултати трябва да се извършат още редица изследвания.
Но и те подкрепят твърдението на други учени, че бързото затопляне на Арктика подпомага и усилва още по-голямо затопляне. Освен чрез намалението на леда, зелена светлина за по-нататъшно затопляне се дава и от по-бързото размразяване на пермафроста (криолитозоните или вечна замръзналост), при което се отделя все по-големи количества метан – газ, който има по-голям парников ефект от въглеродния оксид.
Топенето на тези зони води и до големи екологични проблеми. Газо- и нефтопроводите, прокарани във вечно замръзналите почви, се разместват, пукат и на повърхността се изливат големи количества нефт и газ. Високите температури са причина и за възникването на големи горски пожари.
Според авторитетната агенция за изследване на климатичните промени Коперник, само през юни вследствие на тези пожари в атмосферата са освободени 56 000 т. въглероден двуокис.
Интерес представляват и данните от нашата страна, които показват, че средните температури за периода януари-юни включително са с около 1.2 ℃ над средните за периода 1981-2010 г. Най-голяма е положителната аномалия в Североизточна България и по Черноморието, където има места с близо 2 ℃ по-високи средни температури.
Обратно, най-малко е отклонението от нормата в Югозападна България и най-вече в югозападните райони, където аномалията за първата половина на годината е едва няколко десети от градуса.
Не може да не се отчете фактът, че през юли аномалията в Сибир е с много по-малко отклонение, като има места дори с отрицателна такава.
В Шотландия караха един от най-студените месеци юли от много години насам.
Студени периоди с температури под нормата има отчетени и в южните части на Аржентина и Чили, където температурите се понижиха до минус 19 ℃, а снежната покривка е не само често явление, но достига неотчитани скоро височини.
