В Швейцария те учат как да си направиш сам полезно кафяво изкушение
Няма по-искрена любов от любовта към шоколада. Може половинката да ти втръсне, да намразиш дори себе си. Но влюбиш ли се веднъж в него – то е до живот.
Споделям това чувство! И преди да посетя Страната на кафявото изкушение – Швейцария, съм теоретично подготвена: Ненапразно на латински зърната на какаовото дърво се наричат Theobroma cacao – храна на боговете.
Древните ацтеки и маи са ги използвали вместо пари. 5 зърна струвала кокошка, а за 100 можело да се купи сносен роб.
Народите около Мексиканския залив придавали на шоколадовата напитка благотворни и мистични свойства, която пиели малцина избрани.
Кралят на ацтеките Монтесума поглъщал по 50 чаши на ден и най-вече преди да посети харема си. Имали си дори бог на какаовото дърво.
Ацтеките наричали сместа от стрити зърна с подправки и вода чокоатъл – горчива вода. През 1492 г. Христофор Колумб отнася какаото в Европа, но едва хората на конкистадора Ернан Кортес „разконспирирали“ божествената напитка.
А в Испания станала популярна подправена с ванилия, канела и тръстикова захар.
В останалата част от Европа обаче не подозирали за еликсира. Британците дори потопили като ненужен пленен кораб с какаови зърна.
Шоколадът идва на мода като напитка на аристокрацията чрез съпругата на френския крал Людовик ХІІІ, Ана Австрийска, която имала и испанско потекло. Смятало се, че скъпоценната течност лекува треска, катар на стомаха и удължава живота.
В края на ХVІІІ век в Торино е създадена първата манифактурна работилница за твърд шоколад, подправен… с люта чушка.
В Швейцария пък правят първата манифактура за масово производство.
След като датчанинът Ван Хутен усъвършенства извличането на какаово масло от зърната, шоколадът е по-вкусен и достъпен.
В женевската фабрика за кестеняви изкушения „Щетлер“ правят ръчно над 1000 тона годишно за 6-те си магазина. Петорно повече унищожават в Япония.
В Страната на изгряващото слънце бонбоните „Паветата на Женева“ са синоним на шоколад, въпреки космическите си цени.
Гъделът е, че има два вида павета: „измити от дъжд“ с битер-глазура и „прашни“ – наръсени с какаова пудра.
В малкото алпийско селце Клайнгурмел, обаче ме очаква истинска кафява авантюра. Сладкарката Корнелия Цюгер организира семинари „Шоколад за душата и тялото“. Срещу 85 франка за 4 часа „семинаристът“ прави саморъчно полезни за здравето бонбони. (Да, такова животно има!)
Накрая получаваш произведенията си в красиво опакована хартия с надпис „Бонбоните на…“, за да се фръцкаш пред приятели у дома.
Разбира се, че получих такава кутия. И още по-ясно е, че се фуках.
Шоколад, който разгражда холестероловите плаки, бъка от витамини и е полезен за здравето, направих при Корнелия Цюгер в приземния етаж на къщата й.
Вкусните й блокчета без нито грам захар и с 85% чиста какаова маса, потеглят към оздравително-релаксиращите хотели за богаташи в Гщаад, Биариц и Сен Мориц.
3 години Кони се учила да прави шоколад, 20 се бъхтила в сладкарската работилница на бившия си съпруг, а от няколко лета прави семинари за кафявото изкушение, душата и тялото.
“В шоколада също има мода. Харесваше се с йогурт, със сушени плодове, разказа Корнелия. – Сега наред са екзотичните ядки и суровите китайски череши, известни още като физалис.
Жълти, бъкани от витамини плодчета, които напомнят коктейлни домати с крилца от полуизсъхнали листа. Хващат се за тях и се потапят в кувертюр от битер шоколад. Подбират се само полезни и здравословни съставки. Вместо захар използвам акациев мед, тръстиков сироп.
Лешниците, орехите и особено фъстъците са вредни. Бадемите в ограничени количества – не толкова.
В замяна на това макадамовите орехи са пълни с витамин В и към тях няма алергия. Същото е с кедровите семки, те изобщо не съдържат холестерол”, добавя Кони.
Най-хубаво е какаото от Еквадор, Куба, Мексико и Венецуела. За да не изгуби витамините и аминокиселините си, трябва да е съхнало на слънце, а не в пещ. Печенето също е тънка работа.
Претеглям в ръката си огромните какаови шушулки, опитвам на зъба си (като парче злато) едрите семки и до насита “клъввам” от всички нюанси на полезния черен шоколад с какаова маса между 70 и 90 на сто.
Колкото по-черен, толкова по-добър за сърцето!
Шоколадовият кувертюр къкри нежно на 23 градуса – оптималната температура за правене на пралини без шупли. Започва шокоприключението!
Благоговейно потапям първата си китайска череша в сместа, лъснала като потен гръб на мулатка.
Форма, подобна на тази за лед, запълвам с широка шпатула и после я изливам.
На дъното е останал гъст пласт черен шоколад, който трябва да се стегне. От найлонова фуния, с каквато бабите ни са украсявали тортите, изстисквам трюфел-паста, която плътно трябва да покрие формичките.
Отгоре слагам нов плътен пласт черен шоколад и заглаждам с умерен успех. Тези бонбони се наричат “диаманти”, заради формата.
Част от купона е сам да комбинираш карамелизираните ядки и да решиш с какъв нюанс черен шоколад да ги обвиеш.
На сбогуване Кони поставя “творбите” ми в кутията с моето име – кой каквото си е направил, да си го яде! Ама друг път. Сега направо скърцам от шоколад. „Лекторката” предвидливо е приготвила по чаша шампанско и соленки с прошуто.
Тук му е мястото да се сетя, че и науката е в плен на сладостта.
Ню-йоркски учени намериха генетично оправдание за влечението към шоколада.
След изследване на две групи мишки установиха, че е наследствено. Още от времето, когато прадедите ни инстинктивно са подбирали сладките плодове от дърветата и са избягвали горчивите и отровните.
Шоколадът стимулира отделянето на естествените хормони – ендорфините, които ни дават усещане за щастие.
Покрай 300-те елемента, съдържащи се в едно блокче, в него има и малко от мекия стимулатор теобромин, който разпуска мускулите и белите дробове.
Шоколадът съдържа и триптофан, т.нар. наркотик на любовта. Мозъкът го използва, за да създаде серотонин. А той внушава усещане за еуфория и дори екстаз.
Японски изследователи от университета в Осака пък се кълнат, че шоколадът предпазва зъбите от разрушаване.
Обвивката на какаовите зърна съдържа антибактериално вещество, което се бори със зъбния камък.
Калифорнийският професор Карл Кин препоръчва шоколад против сърдечни проблеми. Флавоноидите в него разреждат кръвта и предпазват от тромбове.
Изследователи от Харвард са доказали, че ако ядем шоколад 3 пъти в месеца, ще живеем една година по-дълго, отколкото ако се лишаваме.
Но пък онези, които се поддават на изкушението по-често, живеят по-кратко. Нищо не е съвършено!
