Слънцето мързеливо се протягаше над вече будния град и позлатяваше стъклата на небостъргачите. В небето трафикът все повече се засилваше – прелитаха летящи коли, а вътре усмихнати семейства в бели дрехи слушаха по националния предавател последните новини.
Настъпващата омайна есенна утрин с нищо не издаваше предстоящата драма на част от жителите на Голямата столица.
Защото днес беше първият учебен ден и всички нормални деца тъгуваха за отминалото лято. Или откровено ненавиждаха този рязък обрат от свобода към потискаща реалност.
В къщата на семейство Землеви все още беше подозрително тихо и спокойно.
Край на тишината сложи котката Миг-21, кръстена на един изтребител-прехващач от далечното минало. Котката получи името си след като прелетя през оградата на съседите и се озова в лехите с киноа.
Та, край на блаженото спокойствие в дома на семейство Землеви сложи Миг-21. Докато чакаше някой от мързеливите си господари да й даде храна, котката влезе с двата си предни крака в кофата за боклук и тя с трясък се сгромоляса върху нея.
Котката подскочи с кофата на главата и хукна към стаята на Електра, където се блъсна във вратата.
В това време г-н Землев подскочи като ужилен в леглото си и по навик погледна часовника. 8:10! След 20 минути цялото семейство трябваше да е излетяло от Хиподрума за училището на Сашко и Електра. Разбира се, г-н Землев не направи този разчет в главата си, а просто инстинктивно разбра, че са се успали зверски!
Точно след 5 минути по коридора тичаха едновременно всички членове на семейство Землеви – г-н Землев по боксерки и с четка за зъби в ръка; г-жа Землева, която сваляше ролките от главата си докато тича; Електра, обуваща чифт дънки и Сашко напълно озадачен от всеобщото тичане. Но най-голям шампион, както винаги, беше Миг-21.
Изцяло отдадена на идеите на своите господари, котката търчеше от единия край на коридора до другия и за още по-голяма убедителност мяукаше безобразно.
Ето така, мирно и кротко, членовете на семейство Землеви се приготвяха за първия учебен ден.
Когато Сашко каза, че са забравили да купят цветя, положението беше все още под контрол. След това Електра наля допълнително масло в огъня като изгори с ютията блузката си от униформата, разрева се и гримът й се разтече. Но къщата избухна в лют скандал, когато Сашо започна да се подиграва на Електра заради нейния любимец Зевс, звездата на училището.
Полетяха възглавници, раздаваха се шамари и дори Миг-21 се спря да гледа с любопитство разразилата се буря, но предвидливо се скри зад канапето, за да не бъде улучен.
В тази трудна тактическа битка победи господин Землев, който хвана и двете си чада за ушите и с тон на генерал издаде заповед – „Тръгваме до 5 минути!!!“
Пътят до училище мина в мълчание. Трафикът беше кошмарен. Само от време на време Електра хвърляше злобни погледи на Сашко, а той в отговор я щипеше по крака.
Директорът на училището Уранов посрещаше учениците на входа. Когато Електра и Сашко го поздравиха, той си помисли: „Какви мили и възпитани деца! Същински ангели“. А госпожа Землева избърса тайно една издайническа сълза от ъгълчето на окото си, когато видя гърбовете на отрочетата си.
Първи учебен ден е на новата 2453 – 2454 междугалактическа учебна година!
