Ирина Люцканова
Като експресен влак премина и днешния ден. Както винаги той спря на всяка гара по разписание, точно навреме. Слязоха на перона мъже и жени с обемистите си багажи. На тяхно място се качиха новите пътници и удобно се настаниха в купетата.
Извадиха закуски, вестници и книги и започнаха опознавателни разговори. Човешки съдби и истории.
Влакът бавно потегля и продължава целта си – напред към следващата гара. Аз седя в ъгъла на купе № 6 и оглеждам съседите си. Нормално е да ги проучвам, та това са моите мисли, с които заедно пътуваме във влака.
Една ведра, лъчезарна жена, облечена с рокля на цветя, ми се усмихва без причина и ме кара да се чувствам добре. До прозореца един чичо с мустаци е скръстил ръце пред себе си и гледа сърдито. Става ми тъжно, че е нещастен и затворен.
Две бъбриви приятелки не спират да говорят бързо и шумно, а малко момиченце дърпа полата на баба си и крещи. В главата ми настава какофония. Не е лесно да контролираш всичките си мисли и чувства, подсещам се аз. Но можеш да се сприятелиш с някои от тях.
Днес аз искам да говоря повече с жената с роклята на цветя. Тя е от онази особена порода хора, които носят слънце в косите си. Ведра, позитивна и усмихната, тя вярва, че доброто няма да умре докато има хора със светли и топли сърца.
Докато пътувахме заедно до гара „Добра Надежда“ тя ми разказа една история. История за надеждата и грижата, история за бъдещето и вярата в добрия изход. Тиха уличка, къщи с дворове, лято.
Приближаваме нашата крайна цел – „Малката къща“. Дворче, дървета и уханни цветя. На входа ни посреща усмихнато момиченце на година и половина, хванато за ръчичка от симпатична млада дама, която може да е негова майка.
С толкова любов държи тя момиченцето и му говори, че почти виждам прилика между двете.
Но истината е, че това момиченце е изоставено от родителите си и „Малката къща“ сега е негов втори дом. Тук живеят още 6 дечица. За трите най-малки бебета „Малката къща“ е тяхното първо „у дома”.
Те все още са заети основно с гушкане, папкане и спинкане, но вече раздават първите си усмивки и търсят внимание. Всички обаче са различни. Малката Петя, например, много трудно свиква с шумната компания в „Малката къща“. Тя е много специално и чувствително момиченце.
Като всяко малко дете и тя е зависима от нуждата да получава безусловна любов всеки ден. Една друга зависимост преди година я разделя от нейната майка. Скоро Петя ще духне своята първа свещичка и ще стъпи по-уверено на крачетата си.
Двете къщи на Фондация „Надежда за малките“ са домове за дечица лишени от родителска грижа между 0 и 3 години.
Феите от фондацията се грижат за мъниците денонощно с много любов и внимание.
Колкото и да е трудно да бъде заместена семейната среда, за дечицата е изключително важно да започнат живота си в добри условия и да им бъде даден равен шанс!
Грижа за малките с любов и надежда, подкрепа за големите с приемане и разбиране, за да има отново радост у дома! Освен добрата среда и индивидуалната грижа, специалистите от Фондация „Надежда за малките“ консултират родителите с търпение и професионализъм, за да могат те да преодолеят личните си проблеми и да приемат отново децата си с обич.
Ако това не се случи, то следващата цел е осиновяване. Над 80 % от дечицата, отгледани тук от бебета са осиновени и са намерили постоянен дом и грижа от приемни родители.
Дамата с рокля на цветя ми разказа и за всички прекрасни хора, които доброволно идват да помагат в „Малката къща“. Те хранят дечицата, гушкат ги, играят с тях.
Появяват се и хора, които даряват храна, памперси или дават труда си, за да помогнат на мъниците да се чувстват добре. „Защото доброто няма да умре, докато има хора със светли и добри сърца!“, ми каза дамата с рокля на цветя и се загледа от прозореца на влака в бързо сменящия се пейзаж.
Защото всичко отминава, и добро и лошо, но остава вярата, че ако си помагаме, ако сме добри и състрадателни, то светът може да ни даде втори шанс! Така както са получили втори шанс дечицата от „Малката къща“ в големия град.
Влакът пристигна на гара „Добра надежда“ и настана суматоха. Всеки от пътниците тръгна по пътя си, но аз дълго мислих за жената с рокля на цветя. Защото знам, че благодарение на хора като нея има надежда за малките…..
