Ирина Люцканова
Тази история ми беше разказана преди време от един ценител на изкуството – счетоводителят г-н Събев. Фин и деликатен човек, г-н Събев поне веднъж седмично намираше време да посети една от многобройните художествени галерии в града.
Ходеше винаги след работа, уморен, сив и скучен. От галерията мъжът излизаше цветен и пълен с нови емоции и идеи.
Г-н Събев работеше като счетоводител в голяма международна кантора. От дете той имаше особена връзка с числата – в първи клас, когато за първи път се сблъска с цифрите от 0 до 9, господин Събев, тогава наричан от околните просто Любчо, беше омагьосан от посланията, които дават отделните цифри.
Ето, например, нулата – Любчо си я представяше като луна във фазата на пълнолуние. Съвършена, кръгла и омагьосваща. Единичката пък приличаше на Любчо на самотно дърво с един счупен изсъхнал клон, килнат на една страна. Когато добавиш към дървото кръглата луна, тогава се получава съвсем друго чудо – загадъчен лунен пейзаж.
А най-хубавото на числата и цифрите според Любчо беше това, че при тях трудно може да се допусне правописна грешка, за разлика от буквите и думите. Ако напишеш 59, то си е 59, нали? И няма как да сбъркаш в правописа.
Когато Любчо стана г-н Събев, той продължи да се наслаждава на играта с цифрите. Гледаше хем да са точни сметките, хем да напипа в тях човешките истории.
Когато подготвяше годишните декларации на клиентите си, той съчиняваше в главата си цели истории за богатство или нищета, романи за нечестни сделки или заможни бездетни роднини. Ежеседмичните посещения на г-н Събев в художествените галерии подхранваха фантазията му на творец и прибавяха колорит към счетоводните истории.
Ето, фирма „Златна рибка“ ЕООД е направила разход по фактура от 22 лева за закупуване на канцеларски материали. Г-н Събев виждаше в числото 22 два красиви влюбени лебеда, плаващи по спокойните езерни води, първо мъжкия, а неотлъчно след него – женския лебед.
И мигом фактурата придобиваше рамка на пленителна картина за любовта.
В една студена зимна вечер в галерия „Зона 1“ откриваха изложба на модерниста Джон Александрович, американски художник с руски произход, известен с нетрадиционните си картини с цифри и числа. Г-н Събев с трепет очакваше изложбата, защото не беше срещал досега творец, който да вижда света на математиката като истории за разказване.
Още преди влизането си в галерията Събев усети как сърцето му започва да тупти учестено от вълнение.
Първо видя на стената пред себе си изсъхналото дърво и голямата кръгла луна, изблещила се над света. На дървото беше кацнал рошав бухал, досущ като цифрата 8. След това видя двата лебеда и леко се стресна. Съвсем същите два бели птици от неговата фантазия, плуващи един след друг в тихото спокойно езеро.
Когато обаче пред очите му изникна нарисувана цялата история на данъчната проверка на фирма „Дръзновение -11“ ЕООД, с всички нули, единици, двойки и хилядите други забъркани числа, то г-н Събев сериозно се разтревожи.
Огледа се плахо зад очилата си с дебели стъкла, за да е сигурен, че не сънува. Тогава една от гостенките го погледна с възхита и извика:
Уважаеми дами и господа, той вече е тук сред нас! Нека поздравим нашия скъп гост, прелетял океана, за да бъде с нас на представянето на първата си изложба за България. Представям Ви г-н Джон Александрович!
Всички гости бурно аплодираха мигащия на парцали г-н Събев, който за части от секундата се почувства смутен като малкия Любчо.
Тълпата истерично завика, че иска реч, а от стената гледаше ококорено бухалът, кацнал на клон под нищо неподозиращата пълна луна.
