В Покана за пътуване на 18.10.2020 от 18,30 до 19,30 часа по програма Христо Ботев на БНР: Пламен Вукадинов – гмуркането в екваториални води е опасно. Светослав Марков за Битоля, Свети Ахил и Пустец. Любовни маршрути в София
За някои хора светът под водата е много по-красив и занимателен от този над нея. Такъв е и първият ми гост днес.
Когато се запознах с Пламен Вукадинов се сетих за една мисъл на Конфуций „Когато намериш работа, която обичаш, до края на дните си няма да работиш“.
Макар да е роден в София, Пламен обожава морето и е инструктор по подводни спортове. А фотографската си професия използва, за да показва на онези на повърхността красотата на подводния свят. Пристрастията си е излял в книгата „Адреналинът е моята стихия“.
Научих, че е имал доста приключения, докато се гмуркал на Бали и при телефонния ни разговор помолих да ни ги разкаже. И той разкри, че островът е безкрайно хармоничен и красив на сушата и доста опасен под водата.
От разговора ми с Пламен Вукадинов става ясно и, че той не препоръчва на хора с липса на тренинг в гмуркането да гледат отблизо корали около Екватора без опитен придружител, който знае докъде може да се влезе и да им помогне, ако течението ги завихри.
За още пиперец той добави и разкази за близките си срещи с бели и тигрови акули.
Фотографът се определя като подводен пътешественик. И определено му липсват ласкавите тропически води и топлите екваториални усмивки. Дано се гмурне в тях по-скоро.
В родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ Светослав Марков разказва за представянето на книгата в Битоля, обаче сърце юнашко не трае и господин той кръстоса комшийската и околните й държави от Прилеп до Корча и Свети Ахил.
С кътчета от Македония, Албания и Гърция, които той е открил извън утъпканите пътеки за посещение в съседните страни.
За пътешествия по света има всякакви пътеводители – Ди Кей Айуитнес, Лонли планет, Брад… Аз пък неотдавна издадох пътеводител с… любовните маршрути на София. Ако предпочитате цифри: 47 романтични истории на известни българи върху 473 страници с 291 снимки на местата, където се развива действието – по онова време и в наши дни.
„София. Адресите на любовта“ е гид в миналото, но и из сърдечните вълнения на най-прочутите писатели, музиканти, актьори, художници и политици.
В комплект с книгата върви карта и можете да си правите екскурзии назад във времето и из софийските потайности. Изминаването на разстоянието от адрес до адрес е изчислено с тротинетка, велосипед или пеш.
Ако в стомаха ви пърхат млади пеперуди или искате да възродите стара страст, отидете на площад Славейков.
Там на ъгъла с Граф Игнатиев Елин Пелин напусто е въздишал по студентката от консерваторията Ленчето. Тръгвайки нагоре по ул. Раковски ще нажежите душите си с бурните чувства на Яна Язова и проф. Александър Балабанов, Яворов и Лора. Ако свърнете надолу ще стигнете до хотел Славянска беседа, където Чудомир се е чувствал блажен и разбран с актрисата Мара Пенкова. В Борисовата градина можете да приседнете на пейката на Иван Вазов и Евгения Марс, а в района около Орлов мост да вдигнете поглед към прозореца на Райко Алексиев и вярната му спътница Веса.
Липите на Лозенец нашепват как сестрата на Гео Милев, Пенка Касабова, превръща Борис Христов от слаб младши съдия в Софийския съд в световен бас.
Чувствените и поетични истории в София струят от всеки еркер, богато орнаментиран фронтон или сецесионова руина, без напън за величие. Те са там. Трябва просто да се пресегнем, за да ги раздиплим.
Много от сградите, декор на любовните истории на видни софиянци, вече не съществуват, погинали под англо-американските бомби или злостните фадроми на социализма.
Но неспокойният дух на Стара София броди по жълтите павета, наднича от оцелелите дворчета и с драматичен шепот, раздиращ вик или пакостлив кикот доказва, че великите умове и безпощадни таланти също са обичали.
А зад паравана на някогашния патриархален морал проблясват голото рамо на любовта и пикантния жартиер на Стара София.
За онези, които са чели „Шепот от стари дантели“, някои от историите са познати, други са допълнени, а трети – още неразказвани.