Ирина Люцканова
През годините на моята работа като събитиен мениджър по време на Коледните кампании винаги съм си задавала въпроса какъв персонаж трябва да е човека, който влиза в ролята на дядо Коледа? Дали ролята на добрия старец изисква по – друга отговорност и отношение? Дали всеки може да бъде дядо Коледа? И в крайна сметка колко голямо трябва да бъде сърцето на дядо Коледа?
И както винаги, когато човек търси отговори на важни за него въпроси, те идват, но маскирани като знак, случка или преплетени в нечия лична история, на която попадаш. Така „случайно“ се сблъсках с историята на Георги Симеонов. Едно обикновено момче от Горна Оряховица с необикновени дела, чието сърце тупти за добрините. В гърдите си Георги носи сърцето на истинския дядо Коледа!
Георги е с диагнозата „детска церебрална парализа“ и с 55 % инвалидност. Тази нелека съдба спохожда момчето още при раждането му и до днес виновни за неговото състояние няма.
В първите години на детството си Георги е неподвижен, но по-късно успява да проходи. Георги е различен и се чувства така, най-вече защото не може да прави нещата така, както ги правят останалите. В ежедневието си среща трудности заради физическите си проблеми, не може да стои дълго време прав, мускулите му се схващат.
Най-трудният период в живота на Георги е загубата на баща му. Преживява тежко липсата на главата на семейството, плаче и е на ръба на отчаянието. Когато сълзите му пресъхват, Георги решава да се мобилизира и да започне да си търси работа, за да помага материално близките си.
След една година съдбата го среща с Иван Стефанов, човекът който му гласува доверие и го назначава на работа. И до ден днешен Георги е изключително благодарен за тази подкрепа. В трудните за него моменти си казва, че просто трябва да продължи напред. Само още една малка крачка напред. Крепи го вярата в Бог и добрината на хората. Сблъсква се с нея най-вече в празничните дни по Коледа.
Всичко започва преди 6 години, когато негови приятели от Русе му разказват историята на едно момче в инвалидна количка, за което се грижат възрастните му баба и дядо. Историята хваща за гърлото Георги и той отива на място, за да се запознае с момчето.
Нуждата от външна помощ и подкрепа за това семейство е належаща и Георги признава, че в онзи момент дори се е разплакал от безизходицата, в която живеят тези хора. Тогава решава да направи нещо, за да помогне.
Преценява, че две от най-силните му качества като личност са неговия артистизъм и обич към хората и ако ги впрегне в нещо градивно може да помага. Често забавлява приятели си и колегите на майка си като ги кара да пеят, да танцуват и рецитират.
Хрумва му идеята, че може да събира пари като влезе в ролята на Дядо Коледа. Така вече 6 поредни години помага на хора в беда като дарява парите, събрани от коледната кампания.
Дарил е пари за лечението на Росен Атанасов, помогнал е със средства на Алекс, Виктория, Пеньо, Марияна и е направил дарение на манастира „Свети Николай“, село Арбанаси. Фирмите и семeйствата, при които ходи, знаят каква е каузата на Георги и всеки преценява какъв хонорар да му даде.
Но всички тези хора са обединени от общата кауза, с която ги заразява Георги и отварят сърцата и домовете си за доброто и подкрепата.
„Усещането да съм дядо Коледа за мен е страхотно преживяване, защото хем нося радост на малки и големи, хем пък помагам на човек в беда. Да, чувствам се различен от другите конкуренти, но аз не излизам, за да прося пари или да печеля. Правя това, за да помогна“, казва Георги.
Любовта на дечицата го зарежда и му дава сили да продължи да се занимава с тази нелека за него дейност. Защото за човек, който има проблеми с краката е истинско изпитание да стои изправен и да се придвижва. Най-голямо предизвикателство е натовареният график по време на празниците, когато трябва да стига от едно на друго място за много кратко време. Но и тук, като с махване на вълшебна пръчица, се появяват помощниците на дядо Коледа, които впрягат елените в шейната и водят добрия старец по домовете. Защото доброто е заразно.
След като дари средствата, Георги продължава да подържа връзка с хората, на които е помогнал. Момчето смята, че помощта му се изразява не само в даряването на пари, но и в човешката подкрепа, топлота и заинтересованост.
Интересно ми е да разбера какъв е основният мотив на Георги в неговата лична кауза „Дядо Коледа“. „Защото знам какво е да си болен и да нямаш пари за лечение“, отговори ми простичко Георги. И тук се сетих за думите, написани от българския социален психолог Иван Хаджийски в „Оптимистична теория за нашия народ“:
„Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване:
– Е, пада ли нещо?“
Да, наградата за Георги и всички бойци на тихия фронт като него е огромна! И не е материална, а много по-ценна! Един живот, пълен със смисъл и топлина, безмерна радост от споделянето и едно сърце, пълно с любов. Сега вече знам в какви гърди бие сърцето на дядо Коледа!
