Ирина Люцканова
Този петък слънцето изгря обичайно по мартенски – малко преди 7 часа. Елеонора стана в 6:30, за да направи ежедневната си кратка йога практика и да изпие на спокойствие първото кафе за деня.
Оттам насетне със събуждането на близнаците, Лазар и Стефи, нещата излизаха извън контрол. Малчуганите не ставаха, а буквално излитаха от леглата си.
Правеха всичко заедно – бутаха се докато си мият зъбите в банята, крещяха с пълно гърло по време на закуска, тичаха по коридора и караха цялото семейство да се тресе от нерви от сутринта.
Семейството на Елеонора не се вписваше в нормите за средностатистическо българско семейство. Ели беше горда собственичка на мъж, дъщеря в пубертета, двама шантави близнаци, куче, котка, две костенурки и цял аквариум с пъстри тропически рибки.
Мъжът се появи първи в поредицата от променящи съдбата на Ели житейски събития. Двамата се запознаха преди 20 години в Университетска библиотека. Студенти във втори курс, амбициозни до лудост и четящи като триглав змей.
Беше зимен ден по време на сесия. В читалнята на библиотеката Елеонора беше нарамила 10 дебели тома, чанта и куп химикалки, когато Александър връхлетя върху нея докато зяпа по рафтовете. С гръм и трясък книгите и вещите на девойката се разлетяха по пода и в мига, в който двамата едновременно клекнаха да събират разпиляното, ръцете им се докоснаха, очите им се срещнаха и повече не се разделиха.
След това на бял свят се появи Мишето. Тяхното първо и много желано момиченце. Когато се роди, Мишето отвори очи, погледна майка си и се усмихна с любов. Така го почувства Ели и си помисли, че е готова да даде живота си, за да вижда детето щастливо.
Днес Мишето е на 16. Косата й е боядисана в синьо и има пиърсинг на носа за ужас на баща си. Майка й повече разбира от пуберски работи и не се цупи на Мишето за синята коса, но често й се кара ако не е подредила стаята си.
Когато момиченцето стана на 6 години, започна да осъзнава факта, че е само дете. В детската градина Мишето имаше много приятели, беше винаги в центъра на вниманието и играта. Започна всяка вечер да мрънка, че иска братче или сестриче, ту на майка си, ту на баща си. И тогава Александър й предложи сделка – да си вземат куче.
Така в семейството се появи Тара. Днес вече много възрастна, без зъби и полусляпа, Тара беше любимка на всички. Дори шантавите близнаци минаваха на пръсти и с уважение покрай кучето.
Мина време и желанието на Мишето се сбъдна – родиха се близнаците. След време купиха двете костенурки и аквариума с рибките по идея на Ели, уж да внесат морска атмосфера в дома им. По Коледа под елхата близнаците намериха картонена кутия с червена панделка – подарък от Мишето.
В кутията мяукаше малко рижаво коте с пъстри очички. Така за 20 години къщата на Елеонора се изпълни с живот, любов и много шум.
Понякога, когато е спокойна, Ели гледа домочадието си – Мишето седи в поза лотос, с вечните слушалки забити в ушите и чете фентъзи, Лазар и Стефи се дърпат и бият за играчките си, Тара дреме в ъгъла, котето се катери по пердето.
Само Александър е стожер в семейството – стабилен и уравновесен, той или чете вестник или работи на компютъра си. Рибките също не се вълнуват много от случващото се извън аквариума.
Животът на семейството на Елеонора понякога прилича на високоскоростен влак. Ето днес утрото след 7 часа започва с крясъци и бързане.
В рамките на половин час трябва да бъдат намерени: изгубен чорап, чанта за училище, учебник по биология за 10 клас и чисти маратонки за час по физическо. Обитателите на апартамент № 13 тичат по цялата къща и се готвят за излизане. Ден като всички останали.
След дългия уморителен маратон на 13 март семейството на Ели вечеря. Телевизорът е включен само за фон и покрай ушите им без да я чуят прелита небрежно новината, че от 13 март в България се въвежда извънредно положение във връзка с коронавируса. Всички вечерят спокойно и дори близнаците не се щипят, а котето се е свило на кравайче на дивана и мустаците му потрепват в съня.
Следва продължение……
