В турския мегаполис котките са навсякъде, разхождат се царствено със съзнанието за собствената си значимост пред Аллах
Днес ще ви запозная с най-глезените обитатели на турския мегаполис. Това са… котките! Те сякаш са навсякъде – по тротоарите и дворовете, разхождат се като собственици между масите на ресторантите, наобикалят сергиите, гледат очаквателно рибарите край Босфора, галеници са в джамиите. Населили са свойски дори музея на Джеляледин Руми и танцуващите дервиши.
Котката е свещено животно за мюсюлманите.
Тя, според религиозните поверия, спасила пророка Мохамед от отровна змия в пустинята и в знак на благодарност той благословил нея и потомците й. Затова се смята, че ако убиеш котка, трябва да построиш джамия, за да изкупиш греха си. Полегнали на тази слава мъркащите са обсебили дори превърнатата от музей в ислямски храм Света София.
Любопитното е, че в продължение на 17 години талисман там била котката Глии. Симпатяга с тигрова окраска, която привлякла вниманието на Мишел Обама при посещението й в Истанбул. Снимките на съпругата на американския президент, приклекнала да погали котето обиколили света о отвсякъде заприиждали желаещи да се снимат с новата звезда. На Глии славата й дошла в повечко и изчезнала за повече от месец.
Противниците на превръщането на музея в джамия смятат за показателен фактът, че животинката е починала две седмици след декрета на Ердоган.
Онова, което на мен ми направи впечатление в Истанбул са специалните устройства в централните квартали, които имат състрадателна едновременно към животните и природата функция. Когато си изпиеш кенчето с разхладителна напитка или пластмасовата бутилка с митерална вода, хвърляш в машината, а тя пуска в чинийка шепа суха храна за уличните котки или кучета.
Но не мислете, че след като Аллах не е ласкав към кучетата, те са парии презрени. Никъде не съм виждала по-охранени лаещи безпризорни от Истанбул.
Всяко от тях има марка за кастрация на ухото и е заприходено я към пекарна за симид, я към улична закусвалня, я към лъскав ресторант. И също като котките нямат никакво чувство на страх към хората и дори автомобилите.
За финал на животинската тема ще добавя, че спазвайки стриктно санитарните разпоредби по време на Ковид в някои ресторанти ограничават сядането на повече от двама до трима души на една маса като поставят на столовете за социална дистанция благи разноцветни мечоци.
