В Покана за пътуване на 15.08.2020 по програма Христо Ботев на БНР от 17,00: Израелските пустини като предизвикателство по време на Ковид. Машини пускат храна на бездомните животни в Истанбул
Художникът от Родопите Христо Габеров и операторът-пътешественик Владимир Сорокин надушват, че са от една порода още при първата си среща. После двамата изминават с велосипеди 5500 км през Турция, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, Египет за два месеца и половина. Прелитат разстоянието от Кайро до Найроби, Кения и там отново яхват колелетата, за да навъртят още 7000 км Танзания, Малави, Мозамбик и Зимбабве до Южна Африка.
Това шеметно и преизпълнено с перипетии пътешествие оставя толкова дълбоки следи в съзнанието на художника, че той продължава да сънува Африка и подреди изложбата „Моят свят“ в Къщата на София.
Там до абаносови масаи и розови фламинго се гушат родопски къщи и одухотворени селски баби и дядовци.
Ако се впечатлявате не от приключения, а от цифри художникът Христо Габеров разполага и с такива: за 300 дни с оператора Владимир Сорокин са пътешествали из 23 държави на три континента и са изминали 16 500 километра. Всеки от тях е разполагал със скромния бюджет от 1000 долара.
Христо Габеров така сладкодумно разказва за сложното и преливащо от препятствия пътешествие из Африка, че нямам търпение да ви пусна втората част от разговора ми с него. Записах го преди откриването на изложбата му в Къщата на София.
Родопският художник Христо Габеров признава, че не би повторил екстремната обиколка на Африка ако му предложат да тръгне отново. Но продължава да сънува черния континент и да претворява спомените си в картини.
Мнозина страдаме, че този година коронавирусът ни арестува у дома.
Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало не знам как се изхитриха и пътуваха и в чужбина това лято, но сега ще ни срещат с една жена, която е открила красотите на пустинята, която й е под ръка.
Макар досега да е била убедена, че истински интересните неща са зад девет земи в десета.
Мария Елкин пристига в Израел на 12 години. Тя е от столицата на Татарстан – Казан. Градът е на 90 км от Болгар – средновековната столица на Волжка България. Известната журналистка е и съпруга на един от дългогодишните министри в различни израелски правителства Зеев Елкин. (В момента е министър на висшето образование и водите. ) Най-новото увлечение на Мария е пустинята. Ето какво ни разказа за нея:
„Израелската пустиня наглед е еднотонна, без нюанси. Но когато за пръв път изкачих кратера Рамон, открих, че не прилича на космоса (независимо, че там израелските астронавти се подготвят за полет до Марс), а има животни, цветя, растения.
Не очаквах, да се влюбя в кратери. Освен това имам „голям талант“ – да се губя.
Страхувам се от алпийско изкачване и реших да заобиколя скалата. Докато другите се катереха, реших че нещата са като в града. Ако три пъти завиеш на дясно, ще се намериш в първоначалната точка. Но не би.
Попаднах на непознато място в пустинята, далеч от когото и да е. Под жаркото слънце непрекъснато пиех вода и тя свърши. Бях минала 17 километра, а наоколо нямаше никой. Чувствах се като Робинзон Крузо. В далечината ми се мерна джип. Помислих, че е мираж. Хукнах към него и виках „Спри, спри“.
Не знам дали не ме видя или не искаше да ме види, но се отдалечи. Че го е имало ме увериха коловозите от гуми. Разбрах, че съм стигнала до път за джипове. Нямах повече нито сила, нито вода. Изчаках час. Видях да се задава друг джип, който идваше. Той спря. Видя че съм на края на силите си.
Телефонът нямаше обхват за да повикам помощ.
В Израел, ако някой е в беда му се притичват на помощ. Изведе ме от нажежената пустиня до кръстовище, където минаваха повече коли. Това не беше лесно. По каменистата пустиня дори джиповете са движат с около 8 км. в час.
Най-интересното е, че пристигнах в хотела малко преди останалите хора от групата. Това бе началото на любовта ми към пустинята Негев (всяка от израелските пустини е различна от останалите)“ – за още от разказа на Мария Елкин, слушайте Покана за пътуване.
В Покана за пътуване ще чуете и сочен репортаж за бездомните животинки в Истанбул. И за автоматите, които им пускат суха храна, ако изхвърлите кенчето или пластмасовата си бутилка в тях
Още можете да прочетете по-долу
