Ирина Люцканова
Задавали ли сте си някога въпроса какво идва след думата „после“? После идва тишината и объркването. След разлъка с любим човек, смърт или пък след банална раздяла с някаква представа за себе си, която се срива изоснови.
И вече не си ти, дори не си отражението в огледалото, което познаваш. После идва празнотата, която трябва да бъде запълнена с нещо ново, изградено от старите късчета вяра и от парцаливи илюзиите със съмнително качество. За да възкръснеш отново от пепелта за нов живот.
Всеки човек реагира на стреса в живота по различен начин, това зависи от възпитанието, характера и вътрешната сила. Психолозите обаче са открили, че има пет степени на приемане на проблемите, които са неизбежни в живота на всеки от нас. За първи път за етапите на едно бедствие говори д-р Елизабет Рос, американска лекар и психиатър. Тя дефинира тези етапи в своята епохална книга „За смъртта и умирането“.
Разбира се, този подход няма да облекчи горчивината и болката веднага, но ни позволява да разберем ситуацията и адекватно да се измъкнем от нея.
Първата фаза, когато се сблъскаме с бедствието, винаги е отрицание и шок. В първия момент, човек отказва да повярва в съществуването на проблема. „Това не може да се случва на мен“! Човек, оказал се пред сериозно изпитание, не приема фактите на случващото се и по тази причина изолира реалността.
През втория етап, човек вече е осъзнал тежестта на проблема си и проявява гняв и раздразнение. Целият свят е срещу него, а той не го заслужава. Често хората на този етап се озлобяват срещу другите и проклинат тежката си участ.
На третия етап, наречен от психолозите „етап на пазаренето“, се появява надеждата, че болката все пак може да бъде избегната. Декларира се готовност за промяна, виждат се знаци от съдбата и се води постоянен вътрешен диалог. Тогава човек започва да прави уговорки – ако от днес мина на диета и започна да се занимавам активно със спорт, то сигурно болестта ще си отиде бързо.
Често следва четвъртия етап и за съжаление той е най-продължителен – фазата на депресията. Проблемите се струват на човек неразрешими, огромни, завинаги. В това състояние човек губи жизнената си енергия и желанието да се бори и да търси изход в лабиринта. Става мълчалив и мрачен.
За съжаление депресията може да продължи дълго и да не бъде хваната навреме. Това е етапът, в който човек има нужда от подкрепата на приятелите, семейството или професионална помощ от психолог.
Но тъй като живота поднася и приятни изненади идва най-прекрасния етап от разрешаването на проблема – приемането. Разбираш, че си човек и грешиш, даваш шанс и на хората около теб да направят своите грешки. Приемаш ситуацията и продължаваш. Звучи просто, но отнема време и много неприятни моменти на самоанализ.
Като човек, преминал през редица житейски трудности и несгоди знам, че никога не бива да спираме да вярваме в добрата и позитивна развръзка на нещата. И не бива да се задържаме прекалено дълго във фазата на отчаянието и депресията, защото след тях трудно идва думата „после“.
Урокът, който аз научих в тежките си моменти е, че точно когато не очакваш се отваря по една врата и виждаш, че свещта не е угаснала.
Точно когато не очакваш ти се подава приятелска ръка и разбираш, че не си сам. Понякога е нужна само една добра дума, но казана в правилния момент. Или една топла прегръдка от любим човек. И тогава идват сълзите на облекчение и силата, която носи живота.
За да се случи магията обаче трябва да вярваш, да не спираш да търсиш с детско любопитство. Но вече с научени тежки уроци.
„Мирната смърт на човешко същество, заключава д-р Рос, напомня за падаща звезда; една от милионите светлинки в необятното небе припламва за миг, за да изчезне в безкрайната нощ“.
