Ирина Люцканова
Електра отвори едното си око, докато здраво стискаше другото. След това примигна, отвори широко и двете си очи и се облещи като караконджул.
До спящия й мозък най-сетне достигна мисълта защо днес бърза да стане от леглото. Коледа е!!!
Без самата тя да разбере как, краката й се изпънаха като на лекоатлет преди важно състезание, сами обуха пантофите и хукнаха по стълбите към първия етаж на тихия дом на семейство Землеви. Горната част на тялото й изобщо не отчиташе какво прави долната, но момичето се довери на интуицията си. Явно е за добро!
Когато слезе в тихия и уютен коледен кът, Електра рязко спря и окончателно се събуди.
Елхата, която довчера блестеше като кралица в бална рокля, лежеше просната на пода като отстрелян глиган, около нея се бяха пръснали на малки парченца любимите й сребърни играчки, а котката невъзмутимо гризеше върха на съборената елха.
Електра ритна първия изпречил й се кашон с подарък и заподскача на един крак от силата на удара. „Това със сигурност не е моя подарък!“, помисли си момичето. Котката възмутено погледна Електра и продължи да дъвче с наслада.
Електра вдиша дълбоко три пъти и издиша. Така я бяха научили на курса по йога – дишаш дълбоко – издишаш, дишаш – издишаш. „Къде, по дяволите, са се дянали всички“????? Диииишаш- издишаааш.
„Добре, тогава ще си направя кафе и ще седна пред големия френски прозорец с изглед към града“, помисли си Електра. Отивайки към машината за кафе, Електра ритна котката, а тя й отвърна със злобно съскане.
Докато чакаше кафето си, Електра видя, че изпод жалкото подобие останало от коледната елха се подава чинията с бисквитки и локва от разсипаното мляко, които брат й Сашко беше оставил вчера за дядо Коледа.
„Как ще разчистим цялата тази бъркотия до тържествения обяд с баба и дядо???“, в главата й започна да се прокрадва пискливото гласче на паниката.
Електра мразеше този неуверен в себе си глас, писклив и жалък. И тогава от кафе машината се чу пукот, Електра залегна под масата, а кълбета гъст дим допълниха бойното поле с автентичен мирис и плътност.
Нямаше как да стане по-хубаво! „Боже господи, дали ме наказваш за това, че не казах на мама и татко за двойката по тригонометрия или че скрих на Сашко раницата за спорт и той се разрева като бебе – хахха. Извинявай, господи! Ще си призная всичко и ще се покая“.
Вратата се отвори с гръм и трясък и цялото семейство Землеви – мама и татко, Сашко, баба и дядо влетяха под съпровода на разгорещен разговор.
Изведнъж всички замръзнаха като ледените скулптори, които Електра видя миналата година на фестивала в центъра на града.
Господин Землев се окопити пръв. Направи крачка напред, подаде ръка на седящата под масата Електра, прегърна я, погали я и тихо каза: „Когато всичко се обърка е време за Коледа, Електра!“.