Дромомания

Да хапнеш дървото в Израел. Буквално

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

В Покана за пътуване на 3 януари от 18,30 часа по програма Христо Ботев на БНР: Кураторът Стефан Стоянов за столицата на Бахрейн – Манама. Да плуваш с кон и прасета на Бахамите. Нови правила ва круизите на MSC

„Да хапнеш дървото“ – на български изразът има нелицеприятно значение. Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало обаче са го направили буквално – в най-голямата изкуствено посадена гора не само в Близкия Изток, ами в цялото Средиземноморие.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

Там те са опитали „дървесно меню“ в разсадник, отвоюван от пустинята Негев в Израел.

Искра Декало разказва: „Разходка до гора насред пустинята звучи причудливо, но действителността може да накара усмивката да се превърне в смайване. Преди да видим леса, попаднахме в разсадника, където се отглеждат дърветата и храстите за него.

В пустинята високата растителност не може да се самовъзпроизвежда и на мястото на всяко изсъхнало дърво трябва да бъде посадено друго.

Доказателство за това са участъците, където са избухвали пожари. Въпреки че с пепелта си дърветата са наторили почвата, на това място нищо не е изникнало. За да няма повече унищожителен огън, на покрива на лесничейството е поставена камера, която предава информация за случващото се на 360 градуса, а изкуствен интелект преценява дали има нещо нередно. 24 часа дежури пожарна.

Главен ботаник на разсадника е Пауло Черкасов, чиито живот напомня пресадено дърво. Дядо му бяга от украинските погроми в началото на 20-ти век в Аржентина, а баща му – от диктатурата там, в Израел.

Пауло Черкасов сподели пред Покана за пътуване: „Част от дърветата отглеждаме от семенца, а други от филизи. Предпочитаме да садим местни дървесни видове. За мнозина, например, евкалиптът вече се счита за местен. Всъщност е имало легенда, че той изсмуква подпочвените води и блатата.

Там където по Светите земи не е било пустиня, е имало блата. Затова преди повече от век доставили първите евкалипти от Австралия.

Местно дърво е палмата. Но най-ценните финикови палми – кралските, са били унищожени по време на Османското владичество. Сред арабските страни е съществувало негласно споразумение да не се продават точно такива фиданки на евреите. Сравнително късно – през петнадесетте години на миналия век са доставени фиданки на първите кралски палми от Калифорния.

Сега Израел е на първо място в света по производство на фурми с дължина до 13 см. Те са изключително скъпи.

Заради солената почва и подобренията направени от израелските учени, това са най-вкусните плодове. Знае се, че са изнасяни още по време на римската империя за трапезата на императорите.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

Но аз искам да ви „нагостя“ с плодовете на дървета, които отглеждаме тук Те са „имигранти“,  като повечето от жителите на Израел. Пред входа има две хлебни дървета, пренесени от Средна Азия. Тук те раждат до 200 плода на година. Засадили сме и в гората. В Израел няма традиции за готвене на техните плодове, но на горските обитатели много се харесват.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

Фруктите на саламовото дърво на вид напомнят хамбургски колбас, но са твърди и не стават за ядене. Отглеждаме го като декоративен вид.

На бъчва, но с остри бодли по нея, прилича дървото на пияниците. Имаме и по-малко бодлива разновидност. И при двете версии, когато се пробие зеленикавата кора, потича течност, която може да удовлетвори жаждата. Самото дърво не е претенциозно и не изисква поливане.

От кактуса, от който се добива текила, в малък цех в разсадника преди време произвеждаха въжета, рогозки, чували. За съжаление тези изделия вече не се търсят.

Искам да обърна внимание на едно дърво, което също отглеждаме за гората. То е традиционно, местно, въпреки че в Библията е споменато само веднъж.

Това е рошковът. Дава плод чак след 70-та си година. Когато презрее е сладък, но е с много неприятна миризма. Затова пък неговите плодове се споменават често в бита ни.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

Измерваме златото и скъпоценните камъни в карати. А карат е семето на рошкова, което има привилегията да е с едно и също тегло и големина, независимо при какви обстоятелства е отглеждано. Също така, когато споменете какъв размер обувки носите, всъщност казвате колко рошкови семенца е дълъг кракът ви“, завършва Пауло Черкасов.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

Феня Декало пояснява: Още не са прерязали лентата за официално откриване на гората Ятир, която е била засаждана в продължение на повече от 60 години. В основата на проекта е организацията Керен каейемт ле Израел, която от 120 години купува и залесява пустеещи земи. Най-често това става с пари от дарения.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

От началото на миналия век до 1939 г. и в България са събирали такива волни пожертвувания. С тях са купили земята на съществуващите и до днес в Израел „български селища“.

Израелските еколози наричат дейността й „посегателство върху пустинята“. Те са против всякаква дейност и са за запазване на природата в автентичния й вид. За да удовлетворят техните желания от Керен кайемет са купили съседен на гората участък и са го обявили за природен резерват с цел съхраняване на животните от пустинята. Но цялата фауна е предпочела сама да се премести под дърветата. Още повече, че сред иглолистните и кедрови гори има и „островчета“ с плодни и декоративни дървета от видове, които не се нуждаят от специални грижи както в плантациите.

Най-много почитатели и сред животните, а и сред хората имат черешите и вишните, посадени на върха на планината Хиран, където климатът е по-близък до този в Голанските възвишения.

По принцип се смята, че черешите и вишните не виреят в Израел и цените им в магазините са трицифрени“.

Да хапнеш дървото в Израел
Да хапнеш дървото в Израел

Светът спря, за една въздишка време. Но круизните компании са нетърпеливи. Може би затова Италианските търговски камари в Букурещ, Будапеща, Братислава, Прага и София организираха дигитална пресконференция, за да представят новия протокол за здраве и сигурност на борда.

Анджело Капуро

Начинът бе повече от забавен. Самият глобален изпълнителен директор на голяма круизна компания Анджело Капуро предаваше онлайн от един от най-луксозните й кораби. Той се качи на борда в Генуа и пътува до Неапол като междувременно се свързваше с партньори от различни европейски офиси.

Целият материал за новия протокол на борда, четете тук https://dromomania.bg/2020/12/28/msc-%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%be%d0%b1%d0%bd%d0%be%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d1%83%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-10-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%81-%d0%bd%d0%be%d0%b2/

Рестартът цели куизистите отново да изследват и откриват нови територии и култури при абсолютна безопасност.  Включително да плуват с кон или с… прасета на Бахамите

За тези приключения четете тук https://dromomania.bg/2020/03/22/%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b6%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d1%85%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5/

и тук https://dromomania.bg/2020/02/28/%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%bb%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%88-%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d1%85%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5/

Бахрейн! Името на тази малка островна държава от Персийския залив звънти в ушите като знак за древна история и съвременно богатство. Някои посетители на столицата Манама я сравняват с по-дребен клонинг на Дубай. Днес ще чуем разказ за Бахрейн от първо лице. При това не от човек, минал през арабската държава като екскурзиант. 

Това е Стефан Стоянов, който дълги години е притежавал галерия в Ню Йорк и има отлична репутация на три континента.

Кураторът Стефан Стоянов посрещна посланичката на Грузия в „Графикарт“
Кураторът Стефан Стоянов посрещна посланичката на Грузия в „Графикарт“ на изложбата на Зураб Церетели

Той е куратор на изложбите по цял на прочутия скулптор Зураб Церетели. А Шейх Рашид Ал Халифа   се съветва с него, когато става дума за съвременно изкуство. Запитах го какво точно прави в Бахрейн и има ли там местни творци или си ги внасят.

Кураторът със световна репутация Стефан Стоянов разкрива специфичния начин на общуване с бахрейнските шейхове и колко е трудно да те приемат,  когато става дума за изкуство.

Той сам определя себе си като луд аутсайдер и разказва за Бахрейн – държавата, разположена на архипелаг в Персийски залив, където   съветва един от най-напредничавите шейхове в областта на изкуството.  Понеже имам гибелна слабост към източни пазари, го помолих за още подробности за за сука в столицата Манама.

Манама, Бахрейн
Манама, Бахрейн
Манама, Бахрейн
Манама, Бахрейн

Стефан Стоянов  ни отведе до Бахрейн, но е предпочел София пред Ню Йорк, където в продължение на години е притежавал собствена галерия. Аз имам един девиз, който винаги  ми помага: Живей днес и не спирай да мечтаеш.  Как да не го послуша човек?!

Сукът в Бахрейн
Сукът в Бахрейн
Старата Манама
Старата Манама
Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *