Ирина Люцканова
И тази година започна със заря и оптимизъм, както всяка предишна. Камбани звънят в новогодишната нощ, вие се дунавско хоро!
Празниците увеличават усещането, че хубавите неща в живота се случват на хората, които са материално обезпечени и силно мотивирани.
И за да не се чувства беднякът зле, той дава и последните си стотинки за богата трапеза и за подаръци. Защото какви ще са иначе тези празници ако няма изобилие, бре?
И в това време на въображаем разцвет и възход, хората започват да дават гръмки обещания. Защото докато корема е пълен, животът изглежда по-лесен и логичен.
Обещанията. Тази година ще сваля онези 10 килограма, които преди две години бяха 5. Аз ли не мога! От 01 януари ще хрупам само салата и започвам всеки ден да тренирам! Обаче парите не ми стигат. Ще започна втора работа и в средата на годината ще стартирам най-накрая собствен бизнес. Аз ли не мога! Ще спестя пари, ще зарежа непълноценните си връзки и ще започна живот като на кино! Аз ли не мога ?! Е, тази година ще ви покажа на всички. Ще правя упражнения, ще чета, ще го завърша вече тоя Университет! Ще науча английски, ще изкарам шофьорски курс!
И снимки ще пускам във Фейсбук всеки ден, за да ви дразня с прогреса си.
01 януари. В главата звънят камбани и единствената мисъл е за чаша кафе. Оптимизмът все още дреме като сгушено коте, но скоро ще се превърне в звяр и ще избухне. Важното е да избутаме днес, да си починем едно хубаво от почивните дни, а утре ще му мислим. На 01 януари никой не работи и не мисли за прогрес.
02 януари. Първи работен ден. Сутринта рано е време за фитнес. Трудно ставане, студ, но тичах на пътеката 30 минути и поставих началото! После в службата ядове и купища изостанала от миналата година работа. Ей, не се научиха тия хора!
03 януари. Започвам да си водя дневник на успеха! Този факт сам по себе си е голям успех за мен! Написах вътре, че на 02 януари стартирах с фитнеса. Е, днес не можах да стана и да тренирам, но вчера в работата имах ядове! И не е проблем ако пропусна един ден, нали?! Хайде да не издребняваме толкоз!
04 януари. Проверих курсовете по английски език. Ама те много скъпи бе! Обирджии! Ще си уча сам езика с онлайн уроци!
05 януари. Спи ми се. И парите свършиха. Ще отложа шофьорския курс за на пролет, че в тая зима си е опасно да ви кажа.
06 януари. Йордановден. Ядене и пиене.
07 януари. Ивановден. Пиене и ядене.
08 януари. Бабинден. Е, все пак е некъв повод да се почерпим.
17 януари. Антоновден.
18 януари. Атанасовден.
Месец юни. Ще тегля тука един заем, за да отидем на море с Марчето. Ние с нея много-много не се разбираме, но ще си я търпя, какво да правя. Душичка ми е тя.
15 декември. Извадих елхата от кашона, за да я украся и изпада едно листче. Боже, тука съм си правил някакви списъци с обещания. Браво, имал съм ентусиазъм!
Ама така като чета хубави работи съм написал, приятно и леко ми стана на душата. Умен човек съм и си планирам добре нещата в живота. Браво.
Айде пък догодина може и да сваля тези 15 килограма дето ми тежат, да започна собствен бизнес и със сигурност ще зарежа Марчето!
