В град Тайнан всички туристически маршрути са безплатни и пътеводителят „Мишлен“ му е отредил три звезди
В Тайван за първи път в живота си ще пътувам с влак-стрела. Ще измина над 400 км до втория по големина град Тайнан за час и 40 минути.
Очаквах, че ще виждам размазан пейзажа през прозореца, но въпреки високата скорост отчетливо различавам обширни ниви, плодни и зеленчукови градини. Прехраната на Тайван, обаче, далеч не идва само от земеделското производство. Страната наистина отглежда ориз, чай оолонг, камфорови дървета и захарна тръстика, но населението се препитава и със свиневъдство и риболов.
На тайванците много им се иска да се обозначат на картата и като туристическа дестинация, макар засега посетителите да са главно японци, корейци и китайци от „континента” след затоплянето на отношенията между Пекин и Тайпе.
Гарата на високоскоростния влак в Тайнан е разположена малко извън града и повече прилича на летище. От нея тръгват безплатни автобуси до центъра на града или до някоя спирка на Тайнанското метро.
Необичайният и индустриален дизайн на гарата е от стомана и железобетон обхваща обща площ от 309 010 кв.м.
Овален прозорец на тавана пропуска дневната светлина. Влакът-стрела пристига и тръгва на всеки 60 минути и независимо, че имаш билет за даден час, можеш без никакъв проблем да го промениш за по-късен или по-ранен.
В четвъртия по големина град Тайнан осъзнавам, че са построили „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай.
По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван. В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд.
А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слез), също безплатно.
Завтичам се към храма на Конфуций, защото е един от най-старите в Тайван и е първият архитектурен паметник, посветен на мъдреца философ от древен Китай.
Първото здание от храмовия комплекс е издигнато през 1665 година от Ченг-Чинг, син на легендарен пират и завоевател. Средствата за храма събрали хората от Тайнан. Първоначалният замисъл не бил това да бъде паметник на Конфуций и неговото учение, ами обикновен молитвен дом.
По-късно зданието става първото образователно заведение в Тайван и храм на конфуцианството. Когато страната попада под японско робство, величествената и красива постройка е разрушена и на нейно място е построено училище.
Чак през 1920 година, архитект Ши Фу Лай успява да възстанови предишния блясък на сградата и да върне празниците за рождения ден на Конфуций.
По време на Втората световна война, японците отново закриват храма. Той се превръща в национален паметник чак след обявяването независимостта на Тайван. Не знам защо не успях да открия входа за обителта и се промъкнах по особено мъчителен начин през двор пълен с бурени и нещо като гробище, но усилията ми бяха възнаградени.
Озовах се в комплекса, разделен на две – едната част все още е школа по конфуцианство, пълна с ученици, а другата храм. И тук има стена, на която можеш да забодеш листче с желание, което със сигурност ще се сбъдне. Ехаааа, има да пътувам…
Виждам, че в храма се стараят да поддържат древните церемонии, един от монасите ми показва старинни музикални инструменти и незнайни ритуални принадлежности. По неизвестни причини ме допуска и на втория етаж, който определено не е за туристи.
С усещането за привилегия отснемам два стенописа – с дракон и с тигър и прочитам табелата, че всяка година на 28 септември се чества денят в памет на философа, за който се стичат негови последователи от цял свят.
В пътеводителя пише, че в Тайнан има повече от 200 храмове и църкви, което е странно, като се има предвид, че местните са предимно даоисти и будисти и съвсем малко християни.
Минавам през района Яншуи, построен през 1901 година. Мястото е известно най-вече с фестивала на фойерверките, започнал по тъжен повод – в памет на починалите в епидемията от холера преди повече от век. Смята се, че когато пуснеш в небето ракета, гониш злите демони и нечисти сили, докарали в града страшната болест.
В Тайнан е и частният музей „Чи Мей”, разположен сред огромен парк с гори, рекички, мостове и островчета. Отдалеч ми изглежда като причудливо присаден къс от италиански град с фонтаните с нимфи и колесници.
Оказвам се почти права. Уен Лонг Ши, основателят на фондацията, отворила за посещения сградата, хибрид между Капитолия и Партенона през 2015 г., е изложил своите събирани половин век образци на европейската култура.
Към музея води мост с 12 мраморни копия на древногръцки богове, скулптирани от Мирон, Лизип и Фидий – Атина Палада, Зевс, Хефест, Афродита…
Огромният фонтан е посветен на Аполон, а една от атракциите в залите е препарирана бяла мечка.
Еклектиката в подбора на експонатите се компенсира от тържествената мраморна обстановка и присъствието на оригинални цигулка и виола, изработени от Андреа Амати. Инструментите, според мен, са единственото свястно нещо в кичозния сбирток.
Но тайванците се тълпят, защото имат неясното усещане, че това ги доближава до омагьосващата ги Европа.
