В плантация край Пуерто Лимон бананите зреят, повити в пелени
Наричат Коста Рика Швейцария на Централна Америка, а населението й се гордее, че има повече учители отколкото полицаи. Държавата не разполага с армия.
Неграмотните са едва 10 на сто.
За капак медицинското обслужване и образованието са безплатни, а основното училище – задължително.
Коста Рика е прочута не само с ароматното си кафе, но и с природните си резервати, убийствено копринените плажове и луксозни курорти. Пуерто Лимон е последното пристанище от маршрута на Панамския ми круиз.
Девизът тук е Pura Vida (исп.), което ще рече неподправен, чист живот.
Центърът на Пуерто Лимон е непривлекателен като индийски мегаполис. Но в богатите му предградия с кокетни вили и тропическа растителност определено са се заселили 115-те вида птици, които сладкопойно ги огласят.
Испански кедър, див тамаринд, мангро, тик хвърлят тучни сенки край плажа Плая Бонита. Блажена ивица пясък, където чадър и шезлонг са непознати думи, но пък ласкаво топлата вода компенсира неудобството.
Пътят на банана
Откъде идват бананите? У нас – от супермаркета. Там те попадат от гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика.
На място се видя, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападнат инсектите. Дърветата дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни.
Оказва се, че те са от семейство… тревисти.
Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото.
«Овошките» са посадени „по конец“, а между тях в равни карета са прокопани вади за напояване. Цветът на банана също е причудлив – огромно образувание, прилично на
хибрид между цвекло и граната,
в което личи коронка от смешни стърчилки, бъдещите плодове.
Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат на куките в поточната линия, докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги „обстрелват“ с мощни водни струи.
„За да изпаднат паяците“, делово обясняват още по-грамадни мъжаги.
С няколко отработени движения те превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода.
От там е просто: изцеждане, потапяне в найлон, кашон и камион.
Който не си пада по фрукти, обхожда Чинекита, старата част на Пуерто Лимон. Диви се на смешните животинки, които по цял ден висят на един клон в резервата за ленивци.
Или плава по Тортугеро канал (наречен Амазония на Коста Рика) с надеждата да зърне костенурка или поне ленивец. Той напълно си отговаря на името –
може да виси на един клон по 20 часа в денонощието.
За да се пази от врагове главата му се върти на 180 градуса без проблем. Иначе муцунката на косматото животинче е много симпатична и почти човешка.
Други приключения на https://magdalenagigova.blogspot.com/
